Разрастването на банката за развитие не е добро решение

Преди година и половина предходното правителство прие нов закон за единствената държавна банка в България (Закон за Българската банка за развитие) и отпусна 500 млн.лв. от фискалния резерв. Идеята беше чрез кредитни линии в търговските банки да се отпускат кредити за малки и средни предприятия (малка част от общия брой кредити  и корпоративни заеомополучатели при всички положения), за да могат последните да се справят по-добре в условията на криза. Това решение беше взето въпреки много добрите параметри на българския частен банков сектор. Ако темповете на кредитиране наистина бяха намаляли, то това се дължеше преди всичко на нежелание от страна на реалния сектор да получава заемни средства като резултат от влошените възможности за бизнес и в много по-малка степен на някаква свръх-консервативност на банковите институции или липса на ресурс. Т.е. нужда от допълнителна ликвидност не е имало, а още по-малко това е проблем, който трябва да се решава от изпълнителната власт с фискални мерки.

Опасенията тогава и след това[1] бяха, че дейността по разпределяне на спестени общи средства ще допадне на ББР. Т.е. рано или късно управителите й, както вероятно и други заинтересовани страни, ще поискат допълнителен ресурс, с който банката да продължи да финансира кредитни линии и дори определени проекти. Очевидно тези опасения са били напълно основателни. Преди около седмица стана ясно, че ББР възнамерява да пусне облигации, които да са специално предназначени за частните пенсионноосигурителни дружества, т.е. да получи свеж ресурс от тях. Разлика с онези 500 млн.лв. на практика няма, защото:

• Преди парите бяха от общите средства на резерва, а сега се планира допълнителният ресурс да дойде от задължително спестените средства за допълнителна пенсия на всички, осигуряващи се в тях;
• Преди финансирането беше непазарно и непрозрачно, такова изглежда, че ще бъде и сега, предвид планът за частно пласиране на емисията на пенсионните фондове и вече договорените й параметри (дори финансирането да беше напълно пазарно, то пак щеше да е неприемливо, тъй като банката е държавна и разпределението на средствата винаги може да е и административно);
• Преди, който имаше добър проект и търсеше финансиране от частните банки, можеше да го получи, сега, който иска да строи и развива инфраструктура и банките преценят, че това е рентабилно, също може да получи средства от частния сектор (за Белене това не се оказва толкова лесно, а вероятно не е и постижимо).

Банката за развитие не може да гарантира рентабилност на проектите, съответно средствата, които би получила от пенсионните дружества и отпуснала, може никога да не се върнат обратно. Съответно тези дружества или никога няма да си получат парите (спестени средства от всички осигуряващи се!) или по-вероятното, тъй като банката е държавна, тези пари, след потъването им в неясни проекти, да се изплатят или от бюджета, или от резерва. Т.е. много е вероятно да имаме нетна загуба, като печеливши биха били единствено изпълнителите на подобни проекти.

Пенсионноосигурителните дружества не трябва да участват в подобна игра, защото загубата под една или друга форма за всички нас е твърде вероятна. Относно възможностите за инвестиране на дружествата, те са твърде разнообразни[2], че да е необходимо да се диверсифицира и с облигации на ББР. А от гледна точка на доходността, дори и в кризисната 2009 г. те са се справили много добре и със сигурност по-добре, отколкото ще бъде доходността на облигациите на държавната банка[3].

[1] Вж. например "Отговор на Българска банка за развитие" – https://ime.bg/bg/articles/otgowor-na-bylgarska-banka-za-razwitie/

[2] Пълният списък може да се прочете в Кодекса за социално осигуряване, стр. 114-116 – http://www.fsc.bg/go.idecs?m=library&f=download&id=18389

[3] http://www.assoc.pension.bg/display.php?page=publ_press