Растеж в еврозоната и влияние върху българската икономика
Cпоред прогнозите на Европейската комисия (ЕК) за първото тримесечие на 2002 г. се предвижда растеж в страните от еврозоната. Очакванията са за средно нарастване на БВП от порядъка на 0.1-0.4% спрямо четвъртото тримесечие на 2001 г. Предварителните оценки за четвъртото тримесечие на 2001 г. сочат изменение на БВП в диапазона -0.3 до +0.1%. Тези прогнозни данни на ЕК се основават на наблюдения върху показатели като: продажби на автомобили, индивидуално потребление, обем на поръчките в индустрията, като същевременно се отчита влиянието на американската икономика върху еврозоната (разликата в доходите и ефективния валутен курс евро/долар).
След забавянето на растежа и очакванията за навлизане в депресионно състояние на страните от еврозоната в края на предишната година, в началото на 2002 г. се усещат първите признаци на икономическо оживление. Преодоляването на спада в ЕС ще има благоприятно влияние върху състоянието на българската икономика по няколко основни причини:
1. ЕС е основен търговски партньор на България. За периода януари-ноември 2001 г. 55% от износа и 49.3% от вноса се осъществява със страните от Общността. На тази основа може да се каже, че растежът в ЕС е предпоставка за увеличено търсене от нерезиденти на стоки, произведени в България.
2. През последните години страните от ЕС са и основния инвеститор в България. През 2000 г 85.3% от всички инвестиции са с източник ЕС, а за периода януари-септември 2001 г. – 77.3%. Възстановяването на растежа в еврозоната е предпоставка за нарастване на инвестициите към Източна Европа и в частност към България. Забавянето на растежа в ЕС през 2001 г. бе един от важните фактори за намаляване на инвестициите в страната (за периода януари-ноември 2001 г. чуждестранните инвестиции са с 342.4 млн.щ.д. по-малко спрямо аналогичния период на миналата година). За да покажем значението на чуждестранното финансиране за растежа на българската икономиката ще използваме следния пример:
Ако разгледаме БВП според елементите на крайно потребление, през януари-септември 2001 г. се запазва тенденцията от предходните три години – инвестициите в основен капитал да нарастват с изпреварващи темпове спрямо другите компоненти на вътрешно търсене. За първите девет месеца на 2001 г. брутното образуване на основен капитал нараства с 18.2% и представлява 16.5% от БВП. Същевременно се наблюдава спад в индивидуалното потребление (-0.25) и слабо нарастване на колективното потребление (3.4%). Тоест в основата на продължаващия растеж през 2001 г. е нарастването на инвестициите в основен капитал. От всички страни от Централна и Източна Европа, преките чуждестранни инвестиции имат най-висок относителен дял в инвестициите в основен капитал в България – 41,1% за периода 1997-1999 г. (Виж World Investment Report 2001 ) На следващите две места са Латвия и Естония със съответно 30,7% и 27,5%. От това може да бъде направен изводът, че България е зависима в много висока степен от притока на чуждестранни инвестиции (основен източник е ЕС), които имат съществена роля за финансиране на растежа.
3. Евентуалното задълбочаване на икономическите проблеми на ЕС е твърде вероятно да доведе до забавяне процеса на присъединяване на страните от Централна и Източна Европа. Напълно в реда на очакванията е ЕС да се опита да реши първо собствените си проблеми, преди да си навлича чужди от страните кандидатки за членство.
