08-03-2010

Ран: Измамни прогнози за данъчни приходи*

Пропускът да се признае, че увеличаването на данъци води до по-ниската им събираемост, е безотговорно

Ако Ню Йорк реши да увеличи данъка върху цигарите с още $5 на кутия, ще има ли повече печалба от този допълнителен данък?

Преди да отговорим на въпроса, трябва да знаем, че градът Ню Йорк и в момента има най-високият комбиниран държавен-местен данък от $4.25 на кутия, като средният щатски данък на национално ниво е $1.34 на кутия, а Южна Каролина е щатът с най-нисък такъв – 7 цента на кутия. Идеята е, че Ню Йорк ще получава по-малка печалба от този данък, защото някои пушачи ще решат да откажат цигарите или ще си ги набавят легално или нелегално от щати с по-нисък данък (Ню Йорк и в момента има огромен проблем с контрабандата на цигари). Гражданите, а дори и повечето политици в Ню Йорк, разбират, че техният данък върху цигарите вече е твърде висок, за да максимизират печалбата, но тяхното твърдение е, че високият данък обезсърчава пушенето и заради това, той е оправдан.

Искам да кажа, че човек не трябва да бъде икономист, за да разбере, че ако облагаш нещо, получаваш по-малко от него. В това има финансов смисъл, когато се облагат продукти, за които се смята, че са вредни – като тютюна и алкохола – но до момента, в който данъкът става толкова висок, че хората се впускат в мащабни контрабанди или започват да произвеждат продукта сами в така наречените „лунни” (незаконни) фабрики. Отговорните правителствени лица разбират поведенческата реакция към нивото на данъците и нагласят прогнозите за техните нива според ефектите на икономическите анти-стимули и избягването на данъци.

Въпреки това, много от властимащите предпочитат да се престорят, че ефектът от нивата на данъците върху желанието на хората да закупуват стоки или услуги, да работят, спестяват или инвестират, е много по-малък, отколкото показват опитът и историческите доказателства. Администрацията на Обама също се впуска в този тип изкривяване на фактите и измамни прогнози, което ще доведе до по-високи дефицити, по-ниски нива на икономически растеж и създаване на по-малко работни места.

За да разберете колко сериозна е този вид измама, помислете как биха реагирали властите, ако компания прогнозира огромно увеличение на печалбата си и изпрати прессъобщение на инвеститори, но забравя да спомене, че тази прогноза се базира на намерението да удвои цените на продуктите си, като предполага, че това няма да намали търсенето им. Подобни действия от страна на фирмени лица могат да се приемат като безотговорно изкривяване на фактите, за което те биха били подсъдими.

Икономистите влизат в безкрайни спорове за дългосрочните нива на всеки данък, бил той върху цигари, бензин, продажби, собственост или доход, които биха довели до максимизиране на дохода. Всички тези данъци са били повишавани и понижавани много пъти – на федерално, щатско или местно ниво, така че има достатъчно емпирични доказателства за евентуалните ефекти. Например, икономистите знаят, че облагане на капитала (лихви, дивиденти) е най-деструктивният данък, защото капиталът е „семето”, необходимо за икономически растеж и създаване на работни места, докато ниски данъци върху консумацията имат само незначителна икономическа вреда.

Съществува съгласие между икономистите, че увеличение на данъка на труда от 10% на 15% ще доведе до почти 50% повече приходи (поведенческият ефект ще е малък). Също така няма спор, поне между образованите данъчни икономисти, че увеличение на данъка върху дохода на високо платените хора от 50% на 70% в дългосрочен план няма да донесе допълнителни доходи от данъка и съответно, ще доведе до загуба в приходите.

Въпреки това знание, администрацията на Обама и демократите от Сената предлагат редица данъчни увеличения и премахване на данъчни облекчения в законопроекта за здравеопазването на хора с доходи над $200 000 на година. Тези допълнителни данъци, предложеното отпадане на облекчението „Буш” в края на тази година, както и щатските и местни подоходни данъци ще накара много американци да се сблъскат с нива на данъците от над 50% или дори в порядъка на 60%. Да се наказва продуктивната работа и инвестициите чрез налагане на такива високи данъци доказано води до по-малко: инвестиции, икономически растеж, създаване на работни места и като цяло, по-ниски приходи от данъци.

Като добавка, Сенатът прие законопроект за работните места (jobs bill), сега разглеждан от Камарата на представителите, който значително ще оскъпи правенето на бизнес в САЩ, налагайки или 30% подоходен данък, или скъпи и ненужни регулативни изисквания за чужди финансови институции. Това ще отклони глобалния капитал на други места, редуцирайки работни места в САЩ, а не създавайки ги. Пропускът да се разпознае и приеме фактът, че продуктивният капитал може да се движи по глобуса почти със скоростта на светлината и няма да остане там, където е наказан или с прекалено облагане или регулации, е толкова престъпно, колкото ако бизнес ръководители предоставят грешна информация.

Разумните хора могат донякъде да не се съгласят с негативните ефекти от данъчните ставки – но да пренебрегнат или отрекат доказателства би било изопачаване на истината. Сумата от увеличенията на данъци върху продуктивния труд и капитала може да не убие американската икономика, но ще я остави много болна – и в последствие, с по-малко приходи. Ако корпоративни лидери могат да бъдат съдени за изопачаване на истината, хората нямат ли право да съдят правителствени лица за подправени числа за приходите от данъци или тяхното харчене?

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в четвъртък, 04 март 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.