Ран: Хладен поглед в бъдещето*

Колко допълнителни данъци сте склонни да платите сега, за да се гарантира, че Земята  няма да бъде с 3 градуса по-топла след 100 години (предполагайки, че науката се развива) – 100 долара или 1000, или 10000, или повече? Трябва ли правителството да ни пречи да продаваме някои от частите на тялото си, вместо да позволим на други да са живи или да имат по-добър живот?  

Възможно ли е да получим по-добри здравни грижи в бъдеще и с колко правителствена намеса е осъществимо това? Дали развитието на технологиите, като Интернет, увеличава или намалява властта на правителството да следи и контролира живота ни? Дали настоящата глобална финансова криза е резултат от твърде малкото или погрешно насочено правителствено регулиране на финансовата индустрия? Увеличава ли или намалява неравенството в доходите глобализацията? 

Горните и много други въпроси бяха предмет на обсъждане на срещата за 60-ата годишнина на обществото „Монт Пелерин" (Mont Pelerin Society – MPS), която тъкмо приключи в Токио.

Сдружението е основано в Монт Пелерин, Швейцария, от късния икономист/философ и нобелов лауреат Ф.А.Хайек, с цел улесняване „обмена на идеи между учени с еднакви възгледи с надеждата за укрепване на принципите и практиката на отворено общество, както и проучване работата, добродетелите и недостатъците на пазарно-ориентираните икономически системи."

Сдружението не се стреми „да създаде правоверност, да образува или да приравни себе си с някоя конкретна партия или партии, или да проведе пропаганда", нито пък предприема в свое име позиции по обществено-политически дебати. 

Членовете идват от много страни и включват забележителни икономисти (включително и много нобелови лауреати) и други учени, представляващи хуманитарните науки, правото и природните науки, както и няколко бизнесмени, високопоставени правителствени служители и журналисти. Въпреки че дружеството не е активистка организация, много от нейните членове са създали мозъчни тръстове и други пазарно-ориентирани общесвени организации по целия свят.

За разлика от повечето случаи на безсмислено „лозунгаджийство", което е в наши дни е много типично за доста политически кампании, членовете и гостите на обществото „Монт Пелерин" сериозно обсъждат и дебатират проблеми, опитвайки се истински да разберат разходите, ползите и последствията от алтернативните подходи.

Например, глобалното затопляне е въпрос, по който членовете имат различни убеждения за това колко реална заплаха е то. Чешкият президент и член на MPS, д-р Клаус Вацлав, представи доклад, в който разгърна своята много добре позната на обществото позиция (той е написал книга по този въпрос), че науката зад глобалното затопляне е силно подозрителна. Според него  много от тези, които предлагат скъпи решения за проблема (което той вярва, че не е никакъв проблем) са самозаинтересовани лица, които се надяват да поделят с правителството голямата печалба от глобалното затопляне. Други имат някои разногласия с неговите възгледи, но участват в открит дебат за това колко трябва да бъде изразходвано, ако въобще има нужда, върху един проблем, чиито негативни последици е вероятно да бъдат изпитани от бъдещите поколения.

Така например,  глобалното затопляне е едновременно реално и изкуствено създадено, но скъпи действия сега, за да се справим с бъдещ проблем, може да не бъдат икономически ефективни.

Технологиите са подобряват бързо, така че може да бъде много по-евтино да се изчака, докато новите технологии се появят на разположение, преди да се вземат мерки. Може също да бъде по-малко скъпо да се намерят начини за адаптиране към климатичните промени (или охлаждане, или затопляне), отколкото да се правят опити за промяна на климата – хората в щата Минесота се приспособяват към хладен климат и не страдат от по-ниски доходи от тези в топла Флорида.

И накрая, хората, които ще живеят след 100 години  вероятно ще бъдат може би 10 пъти по-богати от тези, живеещи сега (което горе-долу е опитът от последните 100 години в много части на света). Следователно, има ли смисъл да се облагат бедните (тези, които живеят днес) в полза на богатите (тези, които ще живеят след 100 години)?

В крайна сметка, когато въпросът за глобалното затопляне се погледне безпристрастно и тези, които го виждат като проблем и тези, които не, могат да заключат, че има смисъл да чакаме, преди употребата на някое скъпо действие, когато нормалната отстъпка  – например цената на капитала – са надлежно взети под внимание.

Друг проблем, който бе обсъден е този за глобалната финансова регулация. Общоприетото вярване, поне в пресата и сред политическите кръгове, е, че сегашната финансова криза произтича от твърде малко банкова регулация. Все пак, интелигентни и дълбокомислени учени сред членовете на MPS представиха доказателства – който са противоположни на очакваното – показващи, че настоящите международни банкови регулаторни стандарти може да са били проблема, а не решението.

Когато добри учени и други умни хора идват заедно от много страни и професии, за да представят доказателства и да обсъждат въпроси, без тесен политически дневен ред или държавно спонсорство, е учудващо колко често могат да бъдат намерени разумни и икономически ефективни решения, които засилват вместо да намаляват човешката свобода. Основателите на MPS, като Ф.А. Хайек и Милтън Фридман, бяха в по-голяма степен оптимисти. Тяхната визия за по-свободно и по-благоприятно бъдеще за по-голямата част от човечеството беше реализирана в техния живот.

И все пак, както те добре разбират, заплахата от потиснически правителства и идеологии няма край и това налага  хора с добра воля да бъдат завинаги бдителни, за да могат свободата и благоденствието да продължат. 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 17 септември 2008. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Игнат Ангелов, стажант в ИПИ. Оригиналната статия е достъпна тук.

** Ричард Ран е старши изследовател в Института Катон и председател на Института за световен икономически растеж.

 

 


Свързани публикации.