Работа, избор и работеща демокрация
Вълненията в България продължават, а с това и непрестанните коментари. Прави впечатление, че както у нас, така и в чужбина се промъкват някой неточни тези, които могат сериозно да изкривят публичния дебат и на практика да подменят същината на протестите. Такива са например коментарите, че страната е поредната жертва на бюджетните икономии, както и че хората са популисти, тъй като искат нова конституция да им плати сметките и да им осигури по-добър стандарт на живот. Тези две твърдения са абсолютно неверни.
Причината за протестите в страната не бяха бюджетните икономии. Такива на практика нямаше – поне не в мащабите, които си представят в Европа. Държавните разходи нарастваха през всяка една година на кризата, а през 2013 г. са гласувани на рекордни нива – за пръв път държавата ще преразпредели над 30 млрд. лева. Икономиите бяха под формата на замразени пенсии (без минималната), помощи и заплати (последното е спорно, ако се съди по разходите за заплати в администрацията, които не спряха да нарастват). Точно през тази година обаче имаме раздвижване в тези плащания – пенсиите например ще се увеличат от април, заложени са и повече разходи за заплати в бюджетната сфера и социални помощи. Така че макар и да има недоволство от провежданата бюджетна политика – със сигурност много групи (пенсионери, майки и т.н.) биха желали постоянен ръст на всякакви социални плащания – не това е водещият мотив на протестите. Нормално подобни искания почти не се и чуват.
Причината за протестите не се крие в бюджетната политика, а в бедността и високите сметки. През последните четири години заетостта в страната се срина, а това моментално рефлектира върху бедността. Това е най-категоричната причинно-следствена връзка в страната – като няма работа, бедността расте. Неслучайно вече две години говорим за създаването на работни места като водещо предизвикателство, което постоянно се пренебрегва. Подобна структурна политика на пазара на труда, която да улесни откриването на нови работни места не бе провеждана. На фона на липсата на работни места и нарастваща бедност се появиха и по-високите сметки за ток. Това е искрата на протестите – работа няма, а монополистът изведнъж сервира висока сметка за ток. Тук въобще не става дума за бюджетна политика и икономии, а за сбъркани структурни политики на пазара на труда (пречки пред новите работни места) и в енергетиката (поддържане на монополите).
Остава въпросът защо гражданите искат нова конституция, като проблемът изглежда да е икономически и решим в рамките на тази конституция. Истината е, че подпалени от липсата на работа и високите сметки, гражданите поискаха и нещо друго, а именно демокрацията да заработи. Това не бива да ни учудва, тъй като този филм сме го гледали многократно. Нима Арабската пролет не беше по този сценарий? На 17 декември 2010 г. Мохамед Буазизи се самозапали в Тунис, след като местната власт му отне препитанието – конфискувайки количката и стоката му, тъй като нямал разрешение да продава на улицата. На следващият ден започна Арабската пролет, която бе провокирана именно от липсата на работа и перспектива, но резултира в демократични искания. Нещо подобно наблюдаваме и в България.
Много коментатори с лекота определиха исканията на протестиращите като хаотични и често безумни. Но как въобще е възможно някой да очаква единни и само смислени искания от подобна маса хора? Та в парламента имаме 240 човека, който не могат да се разберат и имат тотално различни идеи, много от които също трудно могат да се определят като разумни. Няма как да събереш група хора на едно място, било то 240 в парламента или 10 хиляди на улицата, и да не чуеш всякакви абсурдни неща. Още повече, че когато има подобни вълнения, на улицата излизат и всякакви крайни типове, които искат „смърт на капитализма” и т.н. Това е очаквано, въпросът е дали ще надделее разумът или популизмът.
За мен доминантите искания имат своята посока – по-малко бедност (разбирай да има работа), не на монополите (разбирай свободен избор) и работеща демокрация (разбирай правова държава и граждански контрол). Последното е голямо предизвикателство, но дебатът за конституцията може да бъде ползотворен – макар и повечето решения да не изискват промяна на основния закон. Аз поне нямам спомен в България да се е говорило повече за конституцията, отколкото за привилегиите през бюджета, тоест харчовете. Това може и да е смешно на някои, например когато всеки си е написал собствен вариант на конституция и я публикува в фейсбук, но на мен ми се струва по-близо до същността на демокрацията – граждани да обсъждат основния закон и правата си, а не да искат привилегии през бюджета. В крайна сметка всички знаем, че нещо с демокрацията (или правовия ред и справедливостта) в страната куца, така че няма защо да се плашим от това, че хората показаха недоволството си. То е рационално, а сега остава и решенията да бъдат такива.
