Първи впечатления от структурата на новото правителство

Остава да се видят и по-ясно разписаните намерения на новото правителство и как то ще пренареди отношенията с подведомствените на министерствата структури. Въпреки надеждите за по-разумно държавно управление, изразени в резултатите от изборите, а може би тъкмо поради тези очаквания, ако се съди по пресата, първите впечатления не са добри.

Оставяйки на страна очакванията, ето някои елементи на структурата на правителството, които говорят за нерешителност и грешки още в началото. Неизбежно засега това са само грешки в структурирането на изпълнителната власт.

1. По неизвестни причини се отдава предпочитание за създаване на министерство на физкултурата, а младежта – понеже е сложен, необозрим и неуловим феномен – минава към министерството на образованието и науката. За последното може да има някакво оправдание – например, да се закрият елегантно агенциите за закрила на детето и тази за спорта. Но тази хипотеза е слабо вероятна, защото се създава министерство на физкултурата и спорта – за област, в която правителството по принцип не може да има други функции освен пренасочване на чужди пари за начинания, които, доколкото хората виждат смисъл в тях, изцяло биват поддържани на частна и професионална основа.

2. За сметка на това новият премиер закрива министерството на администрацията. Това е крайно нетривиален акт, ако се има предвид функциите, които ще трябва да се прехвърлят на друга правителствена структура. Ето за какво става дума в работата на това министерство.[1]

• a. Координиране, наблюдение и отчет за работата на администрацията, т.е. на 113 ведомства плюс 20 структури (без министерствата) на пряко подчинение на съвета на министрите, т.е. на премиера. Към съвета са прикрепени осем агенции, три комисии и осем административни структури, а към министрите има тридесет и пет агенции, две комисии и също тридесет и пет административни структури. Поне половината от тези структури са създадени със закон.
• b. По закон тук се намират и функциите по достъп до обществена информация, за който процес се води статистика и се прави годишен отчет. Достъпа до обществена информация е в основата на борбата с т.нар. корупция, пренасочването средства на данъкоплатците към неизвестни на тях бенефициенти.
• c. В областта на ограничаването на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност – също по закон, това министерство също има наблюдаващи функции.
• d. Други задачи на това министерство са стандартите на административно обслужване и работа на администрацията, критериите за назначаване и оценка, използването на съвременни технологии в работата на администрацията и – вследствие на това – повишаване на ефективността и съкращаването на бюрокрацията и служителите.

3. За тези функции е най-добре да се осъществяват от достатъчно високо административно ниво. На един нов министър можеха да бъдат поставени ясни цели и срокове за съкращаване на административни звена и персонал, и за изпълнение на стандарти по достъпа до информация и дерегилуране на държавния контрол върху стопанската дейност, намаляване на разходите за работа с правителството. Ако тези функции ще се запазват, има два варианта. Първо, те могат бъдат изпълнявани от отдел на министерския съвет; това не променя разходите за работа на съответния персонал, но отдел по-трудно налага стандарти и практики. Второ, главният кадровик на правителството – министър председателя може да поеме тази задача, както се случи във втората половина на мандата на Иван Костов. Но неизбежно кадровикът ще се съсредоточи върху назначенията и уволненията, а не върху достъпа до информация, дерегулирането и стандартите.

4. Не е важно кой от тези варианти ще бъде приложен, важното е някой от тях да работи. Но самият избор да съществува министерство на спорта, а не на администрацията издава липса на яснота по въпросните ключови проблеми на държавното управление. Въвеждането на министър за българите в чужбина подсказва, че личните предпочитания на министър председателя са по-важни за формирането на структурата на правителството от ясното схващане за това какво е разумно и необходимо. Заместниците му засега, изглежда, не са наложили такова схващане, макар да е вероятно, че са го имали (ако се съди по предизборните изяви). Че това не е станало, личи от обхвата и функциите на други важни министерства.

5. В министерството на икономиката и енергетиката и това на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще бъдат направени нови назначения, макар точно в тези две области да има най-много функции и разходи за съкращаване. Струва ми се даже, че в тези министерства изобщо може да се мине без съобщенията, информационните технологии, туризма, защитата на потребителите и какво ли още не. На това отгоре „радетелите" на информационните технологии през последните две-три години се проявиха предимно като застъпници на тоталното подслушване и полицейщината.

6. В тези министерства и в тези на земеделието и околната среда бе важно да се премахне конфликтът на интереси, т.е. да се отдели управлението на отрасли и контрола за спазването на законите и стандарти. Няма никакви признаци, че това ще стане. Съответно остават открити въпросите за повишаване на ефективността и инвестициите.

7. Последно, но не по значение, е обстоятелството, че структурата не е подкрепена от парламентарно съгласие какви несвойствени функции на държавата трябва да отпаднат. Това е важно, защото всички ненужни, теоретически и морално осъдителни разходи на правителството са разписани като негови законови задължения. От плаващи мнозинства и свободни шамандури в законодателното събрание не може да се очаква дългосрочна подкрепа.

[1] Виж за подробности: Анализ и оценка на ефективността на централната държавна администрация. София, ИПИ, 2009 (февруари), достъпен на: http://ria-studies.net/wp-content/uploads/File/state_administration_efficiency.pdf .