Прогресивно ли е данъчното облагане в България?
Много хора сигурно си мислят, че данъчното облагане по личните доходи в България е прогресивно. Това разбиране изглежда непосредствено следва от факта, че скалата по данъка върху доходите на физическите лица е прогресивна – т.е. данъчната ставка се повишава с нарастването на дохода. Вероятно ще се запитате защо тогава изобщо се повдига този въпрос, след като отговорът му е почти очевиден.
Само че при наблюдението на доходите на българите трябва да отбележим, че данъкът върху дохода не е единственият пряк данък, който те плащат. Другият компонент от данъка, който формира значителна част от задължението са т.нар. осигуровки или както ги наричаме ние с цел по-точно характеризиране на икономическия им смисъл – "данък върху труда".
На графика 1 са изобразени средната и пределната данъчни ставки в зависимост от получения доход. При построяването на тази графика са отчетени както осигуровките, така и подоходния данък. Вижда се, че фактически средната и пределната ставка нарастват до определено ниво на дохода и след това започват да се понижават. Прогресивното облагане се изразява в нарастване на средната данъчна ставка при увеличаване на дохода и следователно системата в България не може да се нарече прогресивна. Нещо повече, за хората с високи доходи тази система дори е регресивна.
Графика 1: Пределна и средна данъчна ставка
На какво се дължи това различно третиране на отделните хора?
Както посочихме по-горе в личното облагане има два компонента. Според Закона за облагане доходите на физическите лица за 2004 г. ставките са както следва:
Таблица 1: Ставка по ЗОДФЛ
Таблица 1: Ставка по ЗОДФЛ
0 – 120 лв. |
– |
120 – 150 лв. | 12% |
150 – 250 лв. | 22% |
250 – 600 лв. | 26% |
над 600 лв. | 29% |
Размерът на осигурителната вноска е различен за различните видове дейности, но при трудово правоотношение той е 42.7% от осигурителния доход. Той, от своя страна, се намира в интервала от 0 до 1200 лв. Над 1200 лв. ставката по осигурителните вноски е 0%. По този начин осигуровките всъщност са регресивни по отношение на дохода и в крайна сметка при сумиране на ефектите от данък и осигуровка се получава, че хората с нетни доходи над 2000 лв. месечно имат еднаква средна ставка с тези, които получават около 200 лв.
Резултати от сегашната система на облагане
Като последствие от настоящия модел се получава, че всъщност най-висок процент от доходите си плащат като данъци хората от т.нар. средна класа. Това са данъкоплатци с нетен доход от 630 до 890 лв., чиято средна ставка е от 47 до 48.3%. Тези хора фактически представляват зараждащата се средна класа, за която се говори още от началото на прехода към пазарна икономика. Следователно върху тях е поставена най-голямата тежест по отношение на данъците. Те са изложени и на най-високите пределни данъчни ставки – т.е. облагането на всеки допълнително изработен лев е най-високо. Изглежда, че политиката на правителството е насочена към цели противоположни на официално обявените – подпомагане на изграждането на стабилна средна класа, тъй като фактически тя е наказана от сегашната система.
Разбира се, прекомерното облагане на средната класа не значи, че останалите групи не плащат високи данъци. Напротив – и при другите подоходни групи средната ставка е много висока и се движи в интервала от 32 до 46% за ниските доходи и от 46 до 38% при високите. Следователно тези две групи с нетни доходи съответно от 100 до 560 лв. и от 890 до 2000 лв. се облагат с близка по размер средна ставка, като все пак при високите доходи тя намалява, докато при ниските расте.
Доста по-различна е ситуацията при пределните данъчни ставки. Те значително се отличават по размер и то в полза на високите доходи. Поради наличието на максимален осигурителен доход хората с брутно възнаграждение над 1200 лв. на месец имат пределна ставка от 29%, като тази ставка не се променя. При хората с ниски доходи обаче, пределната ставка е доста висока и нараства заедно с дохода. Тя достига около 50% или на практика от всеки изработен лев държавата отнема на данъкоплатеца половината и така намалява стимулите му за труд и предприемачество.
Какъв извод можем да направим от разсъжденията досега?
Най-справедливото облагане за всички подоходни групи може да се получи ако се въведе еднаква ставка за всички хора в размер на 10% данък по личните доходи и 10% осигуровка. Тогава пределната данъчна ставка ще бъде 19% и ще бъде еднаква за всички. Това ще осигури по-голяма справедливост на данъчното облагане и много по-високи доходи за хората.