ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2011 – ПРИХОДИ И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

Данъците се запазват такива, каквито са – това е най-общо казано записано в проектобюджет 2011. Дискусиите за плоския данък и ДДС засега са забравени и правителството дори поема ангажимента да не променя основните данъци до края на мандата си. Осигуровките също са заложени непроменени, въпреки течащите дебати за пенсионна и здравна реформа, които, ако се случат, няма как да не повлияят на вноските. Така или иначе, засега данъците в общи линии се запазват същите, което на фона на кризата и дупката в бюджета си е добра новина. В същото време, обаче, липсата на реформи и залагането на дефицити поставя данъците в страната ни под определен натиск през следващите години, което може да промени намеренията на управляващите.

 

Какво ново?

В проектобюджет 2011 г. не са заложени промени при основните данъци в страната – 10% данък върху доходите на физическите лица (без необлагаем минимум), 15% данък върху доходите от стопанска дейност на едноличните търговци, 10% корпоративен данък, 5% данък дивидент и 20% ДДС. Не се предвиждат промени и при осигуровките, което означава, че облагането на труда ще се запази същото, както през 2010 г.

Промените в данъчната политика отново ще бъдат при акцизите – покачване на някои акцизни ставки и съответно повече приходи (според оценките на правителството), както и по отношение на ДДС за туристическите услуги. Последното не се очаква да има реален ефект върху бюджета – ефектът от намаляването на ставката за индивидуалните туристи ще бъде компенсиран от увеличаването на ставката за организирания туризъм (отново според оценките на правителството). Наред с това се предвиждат промени в корпоративното облагане по отношение на амортизационните норми за дълготрайните активи, което най-просто казано означава повече данъци за фирмите и съответно приходи в бюджета. Странното е, че и през тази година правителството търси повече приходи с подобни трикове, но продължава да толерира множеството преференции в данъчните ни закони.

 

Приходи

Заложените приходи в проектобюджет 2011 са 25 844  млн. лв., което е повече от очакваното през 2010 г. (24 548 млн. лв.) и от реализираното през 2009 г. (25 041 млн. лв.). Единствено през 2008 г. приходите са били повече (27 313 млн. лв.), което се дължеше на рекордните постъпления от косвени данъци и данък печалба. Приходите от данъците върху труда се държат сравнително стабилно през последните години въпреки кризата и се очаква да нараснат през 2011 г., докато косвените данъци и данък печалба, които бяха сериозно сринати през 2009 и 2010 г., се очаква да тръгнат отново нагоре през 2011 г. Тези допускания на правителството обаче стъпват на силно положителни допускания за ръст на родната икономика, които, ако не се оправдаят, могат до доведат до повтаряне на опита от 2010 г. и актуализация на Бюджет 2011.

 

Графика 2: Данъчни приходи – избрани данъци (в млн. лв.)

 

Източник: Министерство на финансите

 

Подоходно облагане

Плоският данък доказа своята ефективност и в трудни времена – приходите от данъците върху доходите на физическите лица не бяха засегнати от кризата и останаха стабилни както през 2009 г., така и през 2010 г. Нещо повече, през 2011 г. са заложени приходи в размер на 2,1 млрд. лв., което е с 100 млн. лв. повече от рекордната за бюджета 2008 г. По всичко личи, че плоският данък пак ще бъде отличникът на бюджета – няма друг данък, който през 2011 г. да бие по приходи 2008 г.

През 2011 отново не се предвиждат промени при облагане на едноличните търговци, въпреки че дискусията за намаляването на ставката от 15 на 10 процента е актуална поне от 2008 г. – годината на въвеждането на плоският данък. Подобна мярка не само няма да ощети бюджета, но ще даде глътка въздух на едноличните търговци, което само би подпомогнало възстановяването на родната икономика.

 

Корпоративно облагане

През 2011 г. е заложено възстановяване на постъпленията от корпоративни данъци, тоест да се върнат на нива от 1,7 млрд. лв. – това означава ръст от над 20% спрямо приходите през 2010 г. и достигане на нивата от 2009 г. Подобно развитие звучи наистина обнадеждаващо, но то до голяма степен зависи от възстановяването на икономиката ни.

Предвижда се запазване на ставката от 5% за данък дивидент, отново въпреки дебатите от последните години за неговото премахване. Отмяната му би опростила данъчната ни система и би направила страната ни по привлекателна за инвестиции, като в същото време ефектът върху бюджета не би бил толкова сериозен и може да бъде компенсиран с преосмисляне на данъчните преференции.

Проектобюджет 2011 предвижда запазване на данъчните преференции в корпоративното облагане – като например преотстъпване на корпоративния данък на земеделските производители и на фирми за извършване на производствена дейност в общини с висока безработица. Тези облекчения ощетяват бюджета и трябва да бъдат преразгледани, особено когато се предвижда дупка в бюджета и се търсят начини да се активизира приходната част.

 

Косвено облагане

Дискусиите за промени на ДДС (нагоре/надолу) от предходната година не са намерили отражение в проектобюджет 2011 и ДДС се запазва на същите нива. Въпреки това промените при облагането на туристическите услуги са интересни и дават повод за размисъл.

Преференциалното облагане на туристическите услуги никога не е било широко дискутирано или адекватно защитено пред обществото. 7-те процента ДДС върху туристическите услуги (пакетни услуги за настаняване) се появиха през 2007 г. и оттогава остават встрани от дебата за бюджета. Сега се предлага увеличение на ставката до 9%, но и разширяване на преференцията, като вече ще покрива и индивидуалното настаняване. В проекта на проектобюджет 2011 е записано, че мярката няма да има ефект върху бюджета, тоест двата ефекта ще се компенсират, но това не изчерпва въпроса. Разширението на преференцията означава, че повече услуги ще се ползват от по-ниската ставка, което си е една победа на определена група със специални интереси над всички останали. Това само ще предизвика допълнителен натиск от други подобни групи (хляб, книги и т.н.), чиято цел ще е допълнително да изкривят облагането в своя полза. Точно това е пътят, по който не трябва да се тръгва – разширението на преференцията, пък дори и с увеличена (но пак преференциална) ставка, е грешна стъпка. Облагането трябва да е максимално опростено и еднакво за всички, което се постига с единна ДДС ставка от 20% без изключения.

През 2011 г. се предвижда увеличение на някои акцизни ставки – газьол, керосин, безоловен бензин и тютюн за пушене. В резултат на тези изменения се очакват допълнителни приходи в размер на 65 млн. лв. Общо през 2011 г. са заложени приходи от акцизи в размер на 3,8 млрд. лв., които идват главно от тютюневите изделия (1,6 млрд. лв.) и горивата (1,9 млрд. лв.).

 

Осигуровки

През 2011 г. не се предвиждат промени в осигурителната тежест. Въпреки дискусиите за пенсионна и здравна реформа, в бюджета не се предвиждат промени по отношение на вноските. Нещо повече, в бюджетната прогноза до 2013 също не са записани никакви промени, което вече се разминава с намеренията за реформи, които се очаква да се случат от 2012 г. Това разминаване донякъде е обяснимо с липсата на ясна идея и воля за реформи, което носи известна несигурност за следващите години. Тази несигурност явно е довела дотам, че във финансовото министерство са си направили всички сметки с допускането, че нищо няма да се промени до края на мандата. Имайки предвид, че правителството вече закъснява с реформите, то подобни допускания в бюджетната прогноза може да означават и пълното абдикиране от структурните реформи в страната.

Приходите от социално и здравно-осигурителни вноски са заложени на нива, близки до тези от предходните години, достигайки около 5,4 млрд. лв. – 3,7 млрд. лв. от осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и 1,7 млрд. лв. от здравноосигурителни вноски.

 

Изводи и предложенията на ИПИ

Запазването на данъчните ставки е добрата новина, но това не бива да ни отклонява от основните проблеми пред данъчната ни политика. Осигурителната тежест, данъчните преференции и процесът на децентрализация са все теми, които очакват своето развитие. Ако в това отношение не се предприеме нищо през идните години, проблемите само ще се задълбочат и от това ще пострада джобът на данъкоплатеца. Това са структурни проблеми, който могат да бъдат разрешени и да имат ползотворен ефект за бюджета, който да позволи дори допълнително намаляване на данъчната тежест в страната. Част от конкретните ни предложения са:

  • Намаление на данъците – не 15%, а 10% данък върху доходите от стопанска дейност на едноличните търговци, както и отмяна на данък дивидент
  • Премахване на данъчните преференции – включително диференцираната ставка на ДДС за туристическите услуги, както и специалното третиране на земеделците и предприятията в общините с висока безработица
  • Намаляване на осигурителната тежест към държавата – прехвърляне на осигурителни вноски (за пенсия и здраве) от държавата към лични партиди
  • Децентрализация – реални стъпки чрез отстъпване на данъчни правомощия за постигане на финансова самостоятелност на общините. 

 

Това е част от пълния текст на „Проектобюджет 2011 – преглед, анализ, препоръки(pdf) на Институт за пазарна икономика.

 



Свързани публикации.