Привилегии и обществени поръчки
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Тази седмица (31 октомври) Дирекция „Обществени поръчки“ с подкрепата на Американската асоциация на юристите проведе публично обсъждане на подготвяните промени в Закона за обществените поръчки . Дискусията се организира, за да могат да се очертаят проблемите при прилагането на закона, както и да се обсъдят възможни решения преди проектът да се внесе за разглеждане в Министерски съвет. Сред най-обсъжданите проблеми бяха създаване на преференция за местни доставчици при възлагане на обществени поръчки, съдебна практика при обжалване на решения на комисията, както и други срещани практики на дискреция от страна на администрацията при избор на изпълнители.
Мотивите за въвеждане на преференции за местни производители, както и нашите аргументи „против“, сме излагали в редица коментари, публикувани в бюлетина. От дискусиите, на които присъствахме, не стана ясно дали тези промени в закона ще бъдат одобрени, или с други думи дали ще има „политическа воля“ целите на обществените поръчки да бъдат изместени от по-ефективно и прозрачно разходване на данъците ни към субсидиране на местни компании с неясни резултати.
Дирекция „Обществени поръчки“ не застана открито в подкрепа на тези разпоредби, но негласно подкрепи обсъжданите промени. За тази подкрепа може да съдим по включените в дискутирания проект за изменение разпоредби, които дават възможност на възложителите да предпочетат местни компании, когато внесените от тях предложения са с до 20% по-високи от тези на техните конкуренти (чл. 41а). Мотивите на Дирекцията тези промени да бъдат включени в проекта са, че те могат да бъдат тълкувани по различен начин от възложителите, с което да не нарушат аргумент №1 „против“, че се нарушат условията за свободна конкуренция в процедурата. Или с други думи, и да се включат, и да не се включат, възложителите могат да дадат поставят акцента при оценката на набраните предложения не на цената, чрез която държавата създава привилегии за местни компании, а да изискват качество или допълнителни услуги и пак да предпочетат чужди компании.
Така ако перифразираме: и да се дадат преференции на местни производители пак възложителите ще приемат дали това е преференция или не. Този мотив на Дирекцията само потвърждава споделената практика на изпълнителите на обществени поръчки, че възложителите могат да проявят дискреция и повлияят върху резултатите от процедурата, като формулират по такъв начин заданията, че да включат или изключат дадени компании (практика, примери за която могат да бъдат посочени редица случаи, познати и на БАИТ). Тези предложения са пример за това как може едни проблеми да бъдат решени с други: понеже не може да се знае как администрацията може да процедира спрямо случая, затова изрично се записват текстове, които да могат да се използват в съдебната практика като основание за оспорване на процедура по възлагане на обществена поръчка. И въпреки, че както многократно се подчерта по време на дискусиите възложителите не могат да се ориентират в разпоредбите на закона и проявяват дискреция дори без умисъл според Дирекцията, им се създават нови условия, в които максимално да я проявят, макар и „без умисъл“.
Съюзът на работодателите за пореден път представи аргументите си за въвеждане на преференции за местни компании при възлагане на обществени поръчки. Тъй като възложителите разходват близо 10% от БВП (по данни на СРБ), трябва поне те да се влагат в местната икономика. Интересно е как са пресметнати тези 20% преференции за местни производители и доставчици, вероятно при 10 или 15% чужди компании отново могат да спечелят обществени поръчки. Мотивите за въвеждане на тези специални клаузи на изключване от общия случай са, че реална конкуренция не може да съществува и затова трябва да се заложат политически предимства, с които да се компенсират други. И тъй като няма конкуренция според СРБ, тя трябва да се забрани със закон. Не може да се твърди, че щом местните компании не могат да представят добри условия на пазара, няма конкуренция. Освен това обществените поръчки се организират, за да се гарантира по-прозрачно и по-ефективно разходване на средства, набрани от данъци. Така нито ще се разходват по-прозрачно бюджетните средства, тъй като възложителите ще прилагат разпоредби според случая, нито по-ефективно, тъй като бюджетът ще плаща 20% повече за тези услуги, след като цената на местните компании се дисконтира, но накрая възложителите плащат повече.
