Приватизацията:“Hier” und “Da”
Според етимологическите изследвания, значението на руската дума “ерунда”– на български : “безсмислица”, “глупост”, “тъпотия”, “нещо без значение”– идва от две немски едносрични заповеди “Тук!” и “Там!”. Когато в началотона ХVІІІ век Петър Първи започнал да привлича чуждестранни инвестициив Русия, той поканил немски инженери. Те, разбира се, не говорили руски,а техните руски работници и подизпълнители – немски. Инженерите нямалокак (и защо) да обясняват замислите си, те просто командвали работниците.На руските крепостни работата им се виждала пълна безсмислица.
Нещо такова се случва с приватизацията у нас. Уж всички говорят български,но приватизацията непрекъснато се мести от “тук” – “там”, а после иобратно; така до пълно умопомрачаване.
Засега за новите концепции за раздържавяване няма нищо черно на бяло.Знае се, че централният комитет на НДСВ одобрил новите виждания и възложилна г-жа Шулева да направи законопроект до две седмици.
На пръв поглед споделената с публиката идея за промяна на статута наАгенцията за приватизация (от правителствено учреждение на държавнафирма) прилича на копиране на опита на Германия с дружеството “Тройханд”,приватизирало държавните активи на бившата ГДР. Това впечатление обачесе гради само на обстоятелството, че това е единственият случай в Централнаи Източна Европа, когато раздържавяването е дело на една (държавна)фирма. “Тройханд” обаче бе и собственик на продаваните предприятия.
От 1993 до 2002 г. българският закон предвиждаше, че за предприятиядо определен размер на активите собственикът – т.нар. отраслови министерства– има и пълните права за разпореждане с тях, т.е. са и продавачи наактивите. За другите – продавач, поне формално, бе агенцията. Смисълътна това разделяне навсякъде в пост-комунистическият свят бе ясен – дасе ограничат правата на собственост на държавата, с раздържавяванетода не се смесват други идеи, като се осигури нужната прозрачност.
Новият закон уж окончателно раздели притежанието от разпорежданетои направи Агенцията по приватизация изключителен разпоредител – продавач.На практика продавачи се оказаха и съдът, и министерския съвет, и внякакъв смисъл народното събрание (приело стратегии за раздържавяване,определили параметрите на сделки).
Същинският замисъл на предлаганите промени обаче е отново да се намериработа на министерствата. Според този замисъл агенцията ще се занимавасамо с реклама. Ще търси купувачи по “задание” и “стратегии” и “годишнипрограми”, разработена от министерствата. Те ще координират всички дейностипо раздържавяването на онова, което е останало в тяхно владение.
Недоволството на министерствата от сегашната уредба на раздържавяванетое очевидно и бе лесно предвидимо през 2001 г. Те хем са “собственици”,хем не се разпореждат със собствеността “си”. Когато се нарочи консултант,служителите на министерствата му свършват цялата работа, но за товаили не им се плаща, или им се плаща по втория начин. В същото време,тези служители не искат да напуснат министерствата и да отидат в консултантскиябизнес. Връщането на работата на агенцията отново в министерствата защитаватъкмо интереса на тези хора.
Оправдание за този ход г-жа Шулева намира в своите разговори с неназованинеправителствени организации, според които “винаги с една приватизациясе определя до голяма степен политиката в съответния сектор”. Това етака само ако се предполага, че отрасълът е затворен за навлизане нонови предприемачи и функционира независимо от глобалните пазари. По-нататъкв същото интервю (публикувано на страницата на министерството на икономиката),г-жа Шулева казва: “Ако искаме да правим политика, тя се осъществявачрез заданието за приватизационната сделка. Защото не е без значениекакъв инвеститор търсим, как ще направим демонополизацията, преструктурирането.Това ще го правят министерствата.”
От споменатите три неща само търсенето на инвеститор е част от приватизацията.Демонополизацията е работа на правителството и предполага, че преди,след или с приватизацията върви либерализация. Преструктурирането еработа на собствениците на предприятието.
За раздържавяване остава следния списък активи, предприятия и “услуги”:миноритарни дялове във вече приватизирани предприятия (за които от годинисе обещава, че ще бъдат продадени през следващите няколко месеца); “Булгартабак”,“Булгаргаз”, “НЕК” и АЕЦ, ЕРД, “БНТ”, “БНР”, НОИ, НЗОК, железниците,въздухоплаването и летищата, пристанищата, пътищата, улиците, горите,земите, водите, полезните изкопаеми, крайбрежната ивица, плажовете,шелфа, геостационарната орбита, радиочестотите, болниците и здравнитезаведения, училищата, университетите, апартаментите и така нататък.
Ако приватизацията се върне в ръцете на министерствата, те отново щестанат част от икономиката.
Те много бързо ще забравят не само за онова, което е обявено за приватизация,но и за всичко, което предстои.
Работата на правителството за либерализиране на икономиката ще останена заден план.
Най-вероятно ще се появят идеи за защита на монополни позиции и за вторичнанационализация.
Агенцията за приватизация не е най-прозрачната държавна организация.Но министерствата са още по-непрозрачни. В момента въвличането на парламентав приватизацията не само размива отговорността на изпълнителната власт,но и привнася известна прозрачност в намеренията на правителството.
Вацлав Клаус определи преди пет-шест години приватизацията като насилственоотнемане на собственост от бюрокрацията. Българската агенция за приватизацияне прави това много ефективно, но все пак го прави. Защо трябва пълнотатана правата на собствеността отново да се връща на бюрократа?
Становището на ИПИ относно приватизацията можете да прочетете тук.