Присъединяване към ЕС и стопански реформи

Word Format (Word Format)

През седмицата, като отзвук на изказвания на министър Василев и в очакване на поредния годишен доклад на Комисията на ЕС, общественото мнение отново се заинтригува от въпроса „има ли функционираща пазарна икономика в България“.

В няколко броя ние ще се опитаме да покажем връзката между стопанските реформи и присъединяването към съюза.

От самото начало трябва да кажем, че в България има лошо функционираща пазарна икономика. Подобряването й е работа на хората, които живеят в България, работят, предприемат различни начинания, спестяват и инвестират, раждат и отглеждат деца, и накрая умират, като междувременно са избрали някое и друго правителство. Това не е работа на Европейския съюз и неговата комисия.

Критериите за присъединяване и тяхната оценка дават просто един минимум от изисквания, който добри и не толкова добри икономики (хора и фирми, населяващи определени юрисдикции на страните членки и кандидати) покриват с относителна лекота.

Кой има интерес от разширяването на ЕС?

Както показа референдума в Ирландия, населението на ЕС не е кой знай колко заинтересовано от разширяването. И в това има доста здрав смисъл. Ето какво сочи историята на присъединяването:

1/ През 1973 г. към шестте членове на ЕС се присъединяват Дания, Ирландия и Великобритания. По този начин населението на Европейската общност се увеличава с 33%, а БВП нараства с 32.4%.

2/ При приемането на Гърция за член на ЕС през 1981 г. населението на страните-членки нараства с 3.7 %, а приносът на Гърция към БВП на ЕС е 2.8%.

3/ 1986 е годината на присъединяване на Португалия и Испания, с които населението на общността нараства значително – с близо 17.7%, а увеличението на БВП на ЕС е с 11.6%. Очакваното приемане през 2003 г. на Чехия, Полша, Унгария и Словения ще доведе до увеличение от 16.4 % на населението и 3.1% на БВП.

4/ Ако тяхното приемане се отложи до 2006 г. и се включат страните-кандидатки от втората вълна, то населението на ЕС ще се увеличи с 28.3%, а БВП на общността ще нарасне с 4.1%.

Изчисленията са на колегата Сол Естрин, на основата на данни и предвиждания, достъпни към края на 2000 г. (Данните за 2002 предполагат, че вместо Полша през следващата година, член на ЕС може да стане Естония. С малки отклонения обаче, сметките на Естрин са достоверни).

Независимо дали България ще попадне в последната „вълна“ или не, видно е, че тя ще добави толкова икономика към тази на съюза, колкото през 1981 г. е привнесла Гърция. За сметка на това населението ще нарасне с около една трета.

В този кюп една страна повече или по-малко няма никакво стопанско значение.

Какви критерии е формулирал съюза?

[Функционираща пазарна икономика]

“ Баланс между търсене и предлагане, постигнат чрез свободно действие на пазарните сили; цените и търговията са либерализирани;

“ Не съществуват пречки пред навлизането и излизането на пазара;

“ Съдебната система, включително и регулирането на правата на собственост, действа ефективно; законите и договорите се прилагат;

“ Постигната е макроикономическа стабилност, включително стабилни цени, постоянни публични разходи и външни сметки;

“ Финансовият сектор е достатъчно добре развит, за да насочва спестяванията към продуктивни инвестиции;

“ Съществува широк консенсус върху основните икономически принципи.[Възможност за издържане на конкурентен натиск и пазарни сили]

“ Съществуване на функционираща пазарна икономика и значителна степен на макроикономическа стабилност, така че икономическите агенти да могат да вземат решения в предвидима и стабилна среда;

“ Съществен размер на човешки и физически капитал, включително и инфраструктура, образование и изследване – на определена цена;

“ Степен, до която правителството влияе върху конкурентността чрез търговската политика, политиката на конкуриране, държавните помощи, подпомагането на МСП, др.;

“ Размер и вид на стоките, които вече се търгуват със страните-членки на ЕС

Показатели за приобщаване към ЕСГорните „критерии“ могат да бъдат разпределени в пет групи:

1/ Реална икономика – индикатори за БВП на глава от населението (по паритет на покупателната сила), ниво на безработица, дялове на селското стопанство и частния сектор в БВП;

2/ Динамика на растежа – степен на растеж на БВП и растеж на производителността като „обхващащи всичко индикатори“;

3/ Икономическа политика и институции – четири индивидуални индекса за правна система, конкурентна рамка за бизнеса, банков сектор и либерализация на търговията и валутните пазари;

4/ Външен сектор – размер на баланса на текущата сметка, преки чужди инвестиции като процент от БВП, търговия с ЕС като процент от общата външна търговия;

5/ Парична и фискална политика – индикатори за нивото на инфлация, бюджетен дефицит и общ правителствен дълг.

Критериите за членство обаче не са съвсем показатели на приобщаването и стопанското сливане със съюза. Критериите са минимума изисквания, дъното на членството в съюза. За да мери какво става отвъд това дъно, Дойчебанк е съставила следния списък от показатели: БВП на глава от населението по паритет на покупателната сила, ниво на безработица, селско стопанство / БВП, частен сектор, процент на растеж на БВП, съдебна система (ЕБВР), политика на конкуренция (ЕБВР), либерализация на финансовия сектор (ЕБВР), либерализация на търговията и валутната размяна (ЕБВР), баланс на текущата сметка, преки чуждестранни инвестиции, интеграция на търговията с ЕС, развитие на потребителските цени, бюджетен дефицит и външен дълг.

Когато средната стойност на тези показатели за дадена страна се доближава до средната стойност за съюза, предполага се, че нейното приобщаване към съюза би било относително естествено.

Ето каква картината за 2002 според Дойчебанк.

Степен на присъединяване към ЕС

Словения 75,6 %

Чехия 74,6

Унгария 73,2%

Естония 72

Латвия 67,7%

Словакия 67,5

Полша (Хърватска) 65,2%

Литва 65,2

България 58,7%

Румъния 57,5%

Позволяваме си да включим в таблицата Хърватска, макар тази страна да не е формално присъединяваща се към съюза. От останалите балкански страни само Македония би била на равнището на България и Румъния; другите – на относително по-ниско стъпало на приобщаване. Както ясно се вижда има ясно изразени три групи сред страните кандидатки за ЕС. Първата, чиито икономически показатели са над 70 на сто от тези на страните членки, втората – с около 65 на сто от средното за съюза и трета – със стойност на показателите под 60%. Разликите между третата и втората група са близки (но малко по-големи) до цифровия израз на разликите между втората и първата група. Вероятно обаче, „изоставането“ на третата група е по-видимо от това на втората група.

(Четете в следващия брой за това какво всъщност показват и какво всъщност скриват тези показатели.)

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.