Приключи ли процесът на делевъриджинг?

Данните за брутния външен дълг към края на 2012 г. разкриват няколко интересни обрата в тенденциите от предишните три години. Може би най-значимата новина е, че процесът на излизане от външен дълг, т.нар. делевъриджинг, приключи в края на зимата на 2012 г. и от март се наблюдава възобновена тенденция на покачване на външната задлъжнялост. Докато към края на 2011 г. брутният външен дълг достига 35,85 млрд. евро (93,1% от БВП), към края на 2012 г. той вече се е покачил с около 2,2 млрд. евро и достига 38 млрд. евро (96,1% от БВП).  

Този процес се отнася както до външните кредити за местни банки, така и до т.нар. преки инвестиции под формата на междуфирмено кредитиране. Правителството също допринася за тази възходяща тенденция на външния дълг с емисията си еврооблигации за 950 млн. евро през юли миналата година. Това повишение при държавния дълг обаче се компенсира през януари 2013 г., когато бяха погасени около 1,6 млрд. лева главница външни задължения. Външните кредити за местни фирми също нарастват през 2012 г., но далеч по-слабо от ръста, който наблюдаваме при другите групи длъжници.

Брутен външен дълг, млн. евро

Източник: БНБ

Това, което се вижда от данните за последните месеци на 2012 г. е, че през ноември се увеличава рязко кредитирането на местни банки отвън, а през декември нивата на дълг на отделните кредополучатели се запазват относително стабилни, т.е. претърпяват само леки промени. Резкият скок на външните кредити за местни банки през ноември се дължи изцяло на  покачване на краткосрочните кредити към местни банки с 934 млн. евро.

Интересен въпрос е за какво са били взети тези близо 1 млрд. евро краткосрочни заеми от местните банки. Ако се погледне кредитната активност на банките през ноември, не се вижда нищо особено – кредитите към домакинства, фирми и други банки показват незначителни колебания надолу или нагоре през месеца. Забележителна промяна, обаче, може да се види през декември, когато кредитите от местни банки за други кредитни институции спадат с около  1 млрд. лева.  

Едно от възможните обяснения зад скока на външните кредити за български банки през ноември и последващия спад на вътрешното междубанково кредитиране би могло да се търси в разликата на цената на финансиране отвън и на вътрешния пазар. В края на 2011 г. и началото на 2012 г. ЕЦБ отпусна евтини (с 1% лихва) кредити за европейските банки в размер на около 1 трлн. евро. Освен това през юли ЕЦБ намали основния лихвен процент до рекордно ниския 0,75%. С други думи може би банките са се обърнали за финансиране към външния пазар като за сметка на това са свили кредитирането си една на друга на вътрешния.  

Това значително ново кредитиране от външния пазар може да се интерпретира и като положителен сигнал за предстоящо раздвижване на банковата дейност у нас – т.е. банките, вероятно в очакване на повишено кредитиране в страната, взимат нови заеми отвън. Факт е, че през 2012 г. се наблюдава стабилен ръст на кредитите за фирмите, които нараства с близо 2 млрд. лева за цялата година. В същото време, кредитите за домакинствата остават като цяло в застой, макар и вътре в тях да се наблюдават разнопосочни тенденции – потребителските кредити леко се свиват, а ипотечните – леко нарастват.

Банкови кредити, хил. лева

Източник: БНБ

Друго, което прави впечатление в данните за външния дълг през 2012 г., е увеличаването и на т.нар. преки инвестиции под формата на междуфирмено кредитиране с около 500 млн. евро миналата година. Т.е. от една страна фирмите са увеличили кредитите си отвън, а от друга – са взели и над 2 млрд. лева от българските банки. Това, комбинирано с увеличеното усвояване на европейските фондове и приток на 1,4 млрд. евро преки чужди инвестиции (които най-вероятно ще бъдат ревизирани нагоре следващите месеци, както традиционно се случва), предполага известно възобновяване на притока на чужди капитали за местните фирми и подхранва очаквания за известно засилване на икономическата активност през 2013 г.