Приемането в НАТО: внимателно с еуфорията
Word Format
(Word Format)
Отново, както и при обявяването на България за функционираща пазарна икономика, особена еуфория е излишна.
1. Съществената работа тепърва предстои.
2. Приемането в НАТО е не просто за заслуги. То предполага задължения по воденето на определена външна политика и заделянето на определени разходи на данъкоплатците за тази цел.
3. Като всеки външнополитически съюз пактът предлага сигурност спрямо външни на членовете развития, обстоятелства и сили. Разсъжденията, че поради встъпването в НАТО стопанската сигурност у нас щяла да се повиши, почива на известна заблуда. В наши дни стопанството, собствеността и договорите страдат от вътрешни заграбвания и намеса, а не от външно нашествие или от заплаха за такова.
4. Ако се върнем към списъка от „заслуги“, ще видим, че единствено България се отличи със случай като „Терем“. Той показва на останалите страни-членове и кандидати, че България (нейното правителство и граждани) се справя по-зле от всички останали и че има много повече домашна работа от тях.
5. Кой ще свърши тази работа? Вероятно с нея ще се захванат храненици от времето на Студената война. И на изток, и на запад разширяването на НАТО дава на тези хора второ дихание. Как ще бъде свършена тази работа? Опитът досега (например приемането и прилагането на Закона за защита на класифицираната информация) показва, че това може да става в ущърб на интересите на гражданството и бизнеса, но в защита на интересите на т.нар. „служби“.
