Превръщане на парите в знание – алхимия на българското училище

Част първа – Парите

Първият учебен ден стана повод в публичното пространство отново да се заговори за някои проблеми в образователната система. Обсъждането на тези проблеми периодично се съпровожда и със заявки за образованието като национален приоритет (като че ли има сектор, който да не се е сдобил с тази титла през последните месеци). Практиката обаче показва как това системно е приоритет без визия и воля за развитие.

Все по-често като основна причина за повечето проблеми се посочва недофинансирането на държавната образователна система. По данни на Евростат[i] за 2010 г. България е сред последните четири страни в ЕС по дял на разходите за основно и средно образование от БВП – съответно 0,8 и 1,89%. През 2013 г. само за общообразователните училища за единен разходен стандарт в бюджета са разчетени над 788 млн. лева (Таблица 1). В допълнение училищата получават различни добавки, съобразени с тяхната специфика.

Таблица 1 – Средства по единен разходен стандарт за общообразователните училища (2013 г.)

Общообразователни училища[ii]

Обхват             (брой ученици)

Единен разходен стандарт (лева)

Средства    (млн. лева)

I група

175 492

1 274

223,58

II група

58 113

1 298

75,43

III група

46 133

1 335

61,59

IVгрупа

89 380

1 365

122,00

V група

92 808

1 442

133,83

VI група

32 966

1 465

48,30

VII група

78 639

1 570

123,46

общо:

573 531

788,19

 

Интерес буди една друга статистика – по данни на Световната банка за 2009 г.[iii] държавните разходите в България за един ученик в основно и средно образование са съответно 24,8 и 25,4% от БВП на глава от населението, което отрежда на страната ни девета и осемнадесета позиция в рамките на ЕС. За сравнение, европейската страна с най-висока оценка в последния Образователен индекс на Обединените нации – Финландия, отделя за ученик в основно образование 18,5% от БВП на глава от населението, а в средно образование – 36,1%. Коефициентът в страната на разходите на ученик в средно образование към разходите на ученик в основно образование в почти единица, което е и пети най-нисък в ЕС (за Финландия той е над 1,7). Горните данни показват, че сферата на училищното образование не е драстично недофинансирана в сравнение със страните от Европейския съюз и подсказват, че вероятно има проблем с ефективността на разходваните средства. 

Разбира се, в условията на бързо развиващи се технологии и динамичен пазар на труда, до качествено образование без адекватни инвестиции в него няма как да се достигне. Съвсем друг въпрос е как и доколко вложените средства ще подобрят нивото на предоставяната услуга. Наивно е да се разчита, че връзката между двете е линейна и увеличаването на бюджета за образование автоматично ще доведе до съизмерим спад на отпадналите от училище, повишаване на оценките от зрелостните изпити и подобряване подготовката на кадрите пред прага на трудовия пазар. На фона на сложната макросреда също е оптимистично и да се очаква значителен ръст на средствата за образование в близко бъдеще.

В тази ситуация тук неслучайно говорим за инвестиции, а не просто разходи, защото това е процес, от който се очакват възвращаемост и ползи за цялото общество. Както всеки инвеститор, така и държавата като основен проводник на образователна услуга е време да направи анализ на ефективността на своите разходи, да се опита да ги оптимизира и постигне максимални ползи от тях. Ефективността на разходите е деликатна тема от политическа гледна точка, особено в състояние на икономически застой и висока безработица. Често, стремейки се към популярност или под страх от недоволство, изпълнителната власт клони към разхлабване на бюджетната политика и експанзия на публичния сектор.

Училищната реформа неведнъж е посочвана като една от малкото успешни в страната. От 2008 година, когато бяха въведени делегираните бюджети, е изминало достатъчно време, за да могат да бъдат наблюдавани слабостите на подхода, да се анализират техните причини и последствия. В самия принцип парите да следват ученика са заложени предпоставки за неефективност и конфликти на интереси. Като съвсем основен признак за ефективност може да се приеме предоставянето на образователна услуга с определено качество, при минимални за спецификата на средата разходи. Очевидните разлики в нивото на училищното образование, както регионално, така и между училища в един район и големите неравенства в условията по места контрастират с унифицираната по групи издръжка на един ученик, нарушавайки горепосочения принцип.

Обвързването на присъствията в училище с някои социални плащания разпростира ролята на контрола и върху други публични сектори. Изключително слаба е регулацията на медицинските бележки, а голяма част от училищата нямат интерес стриктно да отчитат отсъствията от учебни часове, изправени пред опасността не само от загуба на средства, но и от закриване на паралелки и поставяне под въпрос на собственото си съществуване. Чрез тези конфликти на интереси се влошава качеството на обучението и се изкривяват образователните статистики, затруднявайки анализа и предприемането на мерки. Съществува и обратният вариант – водени от желанието да осигурят по-голям бюджет, училища приемат повече от оптималния брой ученици и губят техническа ефективност, което отново води до спад в образователното ниво.

Сигналите от правителството показват, че назрява моментът, когато реформата в училищното образование ще направи следващата си стъпка. Важно е взетите решения да надграждат и усъвършенстват постигнатото досега с дългосрочни и детайлно анализирани мерки. В свое изследване[iv]John Ruggiero представя модел за ефективното ниво на разходите, който включва ценовото равнище на ресурсите, както и специфични фактори за региона. Към подобен модел може да се добави и измерител на качеството на предоставяната образователна услуга, какъвто са резултатите от годишните изпити за оценяване. По този начин ще се създаде пряк стимул за учителите и училищните ръководства да подобрят нивото на обучението. Различните елементи в модела трябва да бъдат претеглени след детайлен анализ на разпределението на училищните разходи и прогнозиране на бъдещите им нужди.Без активното съдействие и диалог със синдикалните организации, реформата няма как да стане факт. Необходимостта и за тях от промяна в подхода на училищно финансиране става все по-ясна с оглед тенденцията професията и условията за кариера да са все по-неатрактивни за младежите. 

Проблемите в образованието се превръщат във все по-сериозна спънка и за работодателите. Бизнесът може да изиграе важна роля в реформирането и развитието на училищната система, особено що се отнася до професионалните гимназии, чрез пряко финансиране на разходите за подобряване на материалната база или създаването на целеви фондове.

Подходящи промени в методите на финансиране на училищното образование могат да имат трайни положителни ефекти не само за самата система, но и за други аспекти на социално-икономическия живот. Подобни стъпки биха осигурили по-стабилна основа за дългоочакваната реформа в сферата на висшето образование, чието ниво е пряко зависимо от качественото обучение на завършващите ученици. С близо 99% дял[v] на учениците в публичното средно образование, върху държавните плещи пада решението на ребуса как да трансформира финансов ресурс в човешки капитал, при което тепърва предстои да видим дали ще бъде спазена заявката за пари срещу реформи.

 


[i] Няма публикувани данни за Гърция

[ii]Общините са разпределени по групи в зависимост от броя на жителите на общинския център и броя на селищата в общината по матрица, разписана в решение на МС. Принципът е единният разходен стандарт да нараства с намаляването на общинския център и увеличаването броя на включените в него населените места с население над 600 души.

[iii]Няма публикувани данни за Гърция, Люксембург, Словения и Хърватия. За 2010г. са публикувани данни само за 16 от страните членки.

[iv] John Ruggiero, “Nonparametric analysis of educational costs”, European Journal of Operational Research 119 (1999) 605-612

[v]Световна банка – World DataBank – стойност за 2009 г.

*Авторът е стажант в ИПИ.


Свързани публикации.