Преразпределението чрез субсидии

Word Format (Word Format)

Планираните субсидии и преразпределение като цяло, в законопроекта за бюджет за 2003 г., са показателни за това каква ще бъде държавната намеса в икономиката през следващата година.

Общите нелихвени разходи в консолидирания бюджет нарастват с 9,4%, като делът им в БВП се увеличава от 35,2% до 36,2%. Това означава, че правителството ще взима повече от гражданството, т.е. ще намали защитата на частната собственост и ще преразпределя според политическо усмотрение. Освен това, бихме искали да обърнем внимание на няколко неща:

1/ Правителството предвижда нарастване на субсидиите за реалния сектор с 87,1 млн. лева, т.е. общото им ниво достига 392,3 млн. лева. Съгласно доклада към законопроекта, тези средства ще бъдат насочени към „изведените в правителствената програма пет приоритетни области като базови за устойчивото развитие на икономиката, а именно: енергетика, комуникации, селско и горско стопанство [100 млн. лева повече], туризъм и транспорт.“ Това на практика означава, че всички останали сектори са „неприоритетни“. Иначе казано, неприоритетните дават, а приоритетните взимат, защото по думите в доклада, това е пътят към „устойчиво развитие“.

Този вид разходи са най-пряко изражение на преразпределението на доход от „успешните“ към „провалилите“ се предприемачи, като разликата между едните и другите се определя от правителството. Ако вземем предвид, че според определението на Чърчил успехът е „способността да преминаваш от провал към провал, без загуба на ентусиазъм“, ролята на бюджета за следващата година се оказва в това, да поддържа ентусиазма по повод на „приоритетните отрасли“.

2/ Също така става ясно, че „предоставянето на субсидии за реалния сектор….е насочено към постигане на основния приоритет за висок и устойчив реален средногодишен икономически растеж.“ В действителност, нито в България, нито където и да е, разходната част бюджета няма отношение към растежа. Всъщност съществува обратна връзка. Колкото по-голямо е изземването на доход, като обикновено най-продуктивните пазарни субекти плащат повече, толкова предпоставките за растеж намаляват, защото предприемачите и гражданите разполагат с по-малко средства за инвестиции и потребление.

3/ Правителството ще търси подобряване ефективността на разходването на средства чрез въвеждането на „тавани на разходите“. Ако обаче, в редица отрасли държавните монополи продължат да съществуват дори и разходите да имат тавани, без либерализиране на отрасъла, не може да бъде постигната ефективност. Единствено конкурентната среда е основа за обвързване на разходите на стопанските субекти със състоянието на пазара и съотношението търсене/предлагане. Примерно субсидията през 2003 г. за БДЖ е 70 млн. лева и не може да надвишава тази сума. На практика обаче, това по никакъв начин не означава подобряване качеството на услугите. Евентуалното приватизиране на отрасъла и директната конкуренция с автобусния транспорт ще остави на пазара само тези услуги, които отговарят на търсеното от потребителите съотношение качество/цена.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.