Препоръката на МВФ и алтернатива

Посещението на Международния валутен фонд у нас завърши с две по-значими новини. Първата беше, че фондът коригира положително предишната си прогнозата за развитие на българската икономика – експертите предвещаха малко по-слаб спад на БВП. Това обаче няма особено голямо значение, тъй като фондът е доказал неточността си в прогнозите, както и непостоянството си.

Препоръката с по-голямо значение и отзвук обаче е друга: представителите препоръчаха пенсионната възраст в страната да се увеличи. Това според тях се налага заради планираното постепенно намаляване на осигуровките в следващите няколко години, което те смятат ще доведе до по-ниски приходи във фонд „Пенсии". За да се увеличат приходите, броят на хората, които работят и плащат осигуровки трябва да се увеличи, а броят на тези, които получават – да намалее.

Съпоставени с пенсионните възрасти в страните от Европейския съюз, тези в България са малко по-ранни. Нелогично би било хората у нас да работят по-малко, затова и има смисъл пенсионирането в България да става по-късно отколкото е сега.

Това обаче е едва временна мярка. Невъзможно е всеки път, когато парите за пенсии не достигат, пенсионната възраст да се вдига, още повече, ако увеличението надвишава нарастването на средната продължителност на живота.

Ние имаме друго предложение, при което:

  • хората ще се пенсионират, когато поискат
  • ще плащат вноска за пенсия, но където искат
  • ще плащат вноска за пенсия, но колкото поискат
  • ще могат да планират много по-точно бъдещата си пенсия

И ще носят изцяло отговорността за пенсионирането си.

Тази система са нарича „лични пенсионни сметки". Предложението на ИПИ по-конкретно включва следните характеристики:

  • Работещите се осигуряват за пенсия, но внасят парите не в НОИ, а в лична пенсионна сметка 10% от заплатата си. Къде точно всеки си избира сред различните пенсионни фондове.
  • Преминаването към системата на лични пенсионни вноски е доброволно, т.е. който предпочита да разчита на държавата и да плаща 22% осигуровки има възможност да остане в старата система.
  • Държавата определя и гарантира спазването на най-важните и основни правила за работа на пенсионните фондове – прозрачност, управление, минимална доходност, ограничения на инвестиционните стратегии
  • Най-важният елемент е гаранцията за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери – необходими са пари, които ще дойдат от фискалния резерв, дохода от Сребърния фонд, намалението на неефективни и напълно ненужни държавни разходи, приватизация. Изчисленията на ИПИ сочат, че цената на прехода ще е около 7.5% от БВП в първите години на реформата.[1].

[1] Адриана Младенова. „Преминаване към капиталова пенсионна система в България. Ефекти върху спестяванията и инвестициите в икономиката." https://ime.bg/uploads/docs/7590f3_pensions_thesis_AM.pdf


Свързани публикации.