Преглед на политиките в сектор тютюнопроизводство

В политическото пространство през седмицата се заговори за реалната перспектива субсидирането на българските тютюнопроизводители с пари от държавната хазна да продължи още три години. Това предложение е на базата на полученото разрешение в края на месец август от Еврокомисията.
Ние си поставихме за цел да направим общ преглед на политиките на ЕС и на българската държава по отношение на тютюнопроизводството.

Каква е ситуацията в отрасъл тютюнопроизводство?

Тютюнопроизводството попада под закрилата на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. В рамките на нея обезпечаването на производството и последващата реализация на тютюна са осигурени на базата на т.н инструменти на ОСП:

1) директни (компенсационни) плащания – отпускат се средства директно на фермерите по схема за подпомагане на доходите. Те компенсират поетапното намаление на цените на селскостопанската продукция и са, както сочи европейската практика, сериозен допълнителен доход за земеделските производители.

2) интервенция – т.е. изкупуване на земеделски продукти от специална Интервенционна агенция на страната, през определен период (период на интервенция), на фиксирана (интервенционна) цена. По този начин се осигурява реализацията на продукцията на приемлива цена. Интервенцията е средство за пазарна намеса – изкупува се селскостопанска продукция, в случай че има много високо предлагане на ниска цена. Предвижда се процесът да се администрира от Държавен фонд "Земеделие", който ще се акредитира като Интервенционна агенция. За някои сектори като плодове и зеленчуци интервенциите ще се осъществяват от признати организации на производителите.

3) външнотърговски режим – това е специалният режим на вноса и износа на ЕС, с основна цел протекция на производителите на земеделска продукция и на нейния пазар в Европейския съюз. Към този вид подпомагане се отнасят експортните субсидии.

Общата селскостопанска политика въвежда единно плащане на стопанство или хектар, при което се отделят директните плащания от производството. По отношение на тютюна реформата ще влезе в сила от реколта 2006 г., като за периода 2006 – 2009 г. включително се предвижда задължително отделяне на директните плащания от производството от 40 до 60% (по избор на страната членка). От 2010 г., след изтичането на трите години ще се прилага Схемата за единно плащане на стопанство (СЕПС), т.е ще се прилага единно плащане на стопанство.
Освен от инструментите на ОСП, секторът на тютюнопроизводството се възползва и от закрилата на държавата. Механизмът чрез които тя осигурява благоденствието на тютюнопроизводителите е озаглавен „Обща организация на пазара на суров тютюн”.

Основните и аспекти на действие са:

1) система на определяне на производствени квоти – съветът на министрите определя максимален гарантиран праг на производство на суров тютюн в ЕС, в рамките на който се определят индивидуални гарантирани максимални прагове за всяка група тютюн за три последователни реколти. На база на праговете Съветът разпределя чрез производствени квоти количеството за всяка група тютюн, което се предоставя за производство на всяка страна производителка на тютюн. Страната-членка на база на определеното й количество определя и предоставя индивидуални квоти за производство на съответните национални производители или организации на производители.

2) система на премиране – размерът на премията се определя за всяка реколта от Съвета и е различен за различните сортови групи суров тютюн, но е еднакъв за сортове в дадена група. Премира се само тютюн, произведен в рамките на съответната квота. Премията се разделя на три части: а)фиксирана – изплаща се на производителите или на техните организации, б) варираща- представлява от 30% до 45% от общия размер на цялата премия и се изплаща на организациите на производителите, а те я разпределят между членовете си съобразно качеството на тяхната индивидуална продукция и цената, платена от първичния преработвател, в)специфична- в размер на 2% и се предоставя на организациите за конкретни цели като подобряване на управлението и организацията, мероприятия, свързани с опазване на околната среда и др

3) групи производители – а) членовете им да са само производители на суров тютюн, б) групата да не осъществява първична преработка на суров тютюн, в) всеки производител да членува само в една група тютюнопроизводители, г) разполагат с информация за произвежданата и реализирана продукция, информация относно площи, сортов състав, количества, класове на качество и продажби, д) изплащат на членовете си цената на продадената продукция, е) имат обща квота за суров тютюн, която членовете на организацията произвеждат, не по-малко от 1% от общото годишно количество за страната и 0.3% за специално определени 16 общини в страната и др.

4) договори за отглеждане на тютюн – в договора за отглеждане на тютюн съществуват изрично упоменати реквизити, като: а) страни по договора б) минималните качествени изисквания за всяка класа, при минимум 3 класи и задължение от страна на производителя да доставят тютюн, който отговаря поне на тези минимални изисквания в) задължение от страна на първичните преработватели да заплатят изкупната цена според качеството и др.

5) одобряване на преработватели, които могат да сключват договори – страните-членки, на чиято територия са разположени първичните преработватели са задължени да одобрят преработвателите, които могат да сключват договори за отглеждане на тютюн, като при нарушение на някои от изискванията може да се отнеме разрешението на преработвателя от съответната страна-членка.

Необходимите заключения

Водени от по-скоро от теснопартийни, а не рационално-икономически подбуди държавниците засилват намесата си в сектор обявен (по незнайно какви причини) за приоритетен. По този начин държавата поощрява запазването на статуквото – протекционизъм от най-висока степен, логично свързан с неефективност и неконкурентноспособност на производството. За поддържането на жизнените функции на тютюневия сектор се наливат огромни суми пари, взети разбира се от данъкоплатците.

Очевидно,е че така не се стимулират развитието му, а точно обратното поставят го в положение на изолираност от реалната пазарна ситуации. А това пречи на конкуренцията на пазара. Държавата се намесва в икономиката, като преразпределя ресурси към сектор с малка добавена стойност за икономиката и не на последно място по този начин изкривява пазарната логика и стимули.

Какво трябва да се направи? Няколко препоръки:

1) Гарантиране правото на собственост, чрез стабилна, ефективна и прозрачна правораздавателна система.

2) Приватизация на „Булгартабак”

3) Абдикиране на държавата от несвойствените и функции на регулатор в сектора – т.е минимизиране на намесата на държавата на пазара на тютюн, премахване на пречките пред износа и вноса, премахване на всички протекционистични мита, премахването на квотите за производство.

4) Премахване на субсидиите, защото те създават култура на зависимост и пречат пред ефективното управление на стопанствата и възпрепятстват естествения процес на комасация на земята.

5) Насочване на сила и енергия за по-бързото привършване на изграждането на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), Разплащателна агенция и Системата за идентификация на земеделски парцели (LPIS).

В заключение можем да кажем, че качественото реализиране на гореописаните препоръки би насърчило ефективността, предприемчивостта, иновативността и конкуренцията в сектора, което в съчетание със свободните пазарни детерминанти на търсенето и предлагането ще решат бъдещето му.

 

 

 

 

 

 

 

 


Свързани публикации.