Предоставят ли министерствата информация?

Във връзка с оценката на ефективността на административното обслужване в министерствата в България (с подкрепата на CEE Trust), през последните месеци Институтът за пазарна икономика подаде заявления за достъп до информация до всички 16 министерства в страната. Информацията, която поискахме, се отнасяше до разходите (текущи, капиталови, за възнаграждения, за командировки, за обучение на персонала) и приходите (от предоставянето на административни услуги) на министерствата, както и за щатните бройки, напусналите и новоназначени служители, категоризацията на служителите, средните брутни заплати за всяка една категория и накрая за етапа на развитие на т.нар. „едно гише" в администрацията. Данните, които поискахме, са годишни за периода 2000 – 2007 година.

Изпратените заявления бяха еднакви за всички министерства – за пример предоставяме заявлението за достъп до информация изпратено до Министерство на труда и социалната политика – Заявление.

Цялата получена информация е достъпна в нашата база данни на специалната ни страница „Оценка на въздействието на регулациите" – База данни.

Въпреки че всички министерства спазиха закона и отговориха на нашите заявления, ако се вгледаме в предоставените данни от всяко едно, се вижда, че разликите между тях са огромни. За да опростим нещата, тук ще коментираме само данните, предоставени за централната администрация на всяко едно министерство, без да засягаме второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (ВРБК).

Министерствата, които са предоставили пълна информация по всички точки и за всички години, са само три – това са Министерство на финансите, Министерство на транспорта и Министерство на външните работи. Най-бързо от тези три министерства информацията е била предоставена от Министерство на външните работи – 20 дни, следва Министерство на финансите – 27 дни и Министерство на транспорта – 38 дни.

Кои министерства обаче са последни в тази своеобразна класация? Както и очаквахме, не получихме никаква информация за Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната, тъй като информацията е държавна тайна. Има обаче и друго министерство, което няма такова оправдание и в същото време не е предоставило никакви конкретни данни. Това е Министерство на околната среда и водите. Интересно е, че въпросното министерство е разрешило пълен достъп до исканата от нас информация. Информацията ни е предоставена под формата на препратки към други източници, където можем да си я намерим сами. Това са източници като Националния статистически институт, държавния бюджет за съответните години, консолидираният отчет за изпълнението на държавния бюджет и т.н. Там информацията обаче е твърде обобщена и не е лесно достъпна. Не е за пренебрегване и фактът, че останалите 15 министерства ни предоставиха в по-голяма или по-малка степен исканата информация (като изключим тези двете с държавната тайна) и само едно единствено не съумя да предостави дори и едно единствено конкретно число.

Най-добре е илюстриран този подход с препратките от Министерство на образованието и науката. Въпреки че половината от исканата информация е предоставена в прегледна и удобна за ползване форма, цялата информация, свързана с разходите на министерството, е предоставена именно с такива препратки. Ще предоставим на вашето внимание данните за капиталовите разходи на Министерство на образованието и науката, така както са ни предоставени от министерството. Това е нагледен пример как в една табличка може да се съдържа всичко нужно за намиране на информацията, но не и самата информация.

Капиталови разходи на МОН 2002-2007

Друго министерство, което се отличава с липсата на данни, е Министерство на земеделието и горите, което е предоставило само данните за приходи и разходи, и то само за 2006 година.

Като цяло в предоставена от министерствата информация има много пропуски и почти никъде не се уточнява какви точно данни са предоставени. Като за пример можем да посочим, че една част от министерствата са включили възнагражденията в текущите разходи, а друга част – не са, като единственият начин да разберем това беше чрез последващи обаждания.

На практика, ако просто прегледаме пълнотата на таблиците в базата данни (съставена само от информацията от министерствата, без да се впускаме в преследване на препратките), се вижда че сме получили около половината от данните, които сме поискали.