Предложения във връзка с указанието на НАП

Повече за случая с указанието на НАП може да прочетете тук:

 „Осигурителни вноски без доходи”

Указанието на НАП задължава всички управители на дружества да се осигуряват като такива на сравнително висок осигурителен праг, без оглед на това дали съществува договор за възлагане на управление със съответния управител и независимо от това, че ако има такъв в него може да е уговорено, че съответният управител ще изпълнява функциите си без възнаграждение. Това означава, че на много хора ще им се наложи да плащат осигуровки върху доходи, които са нито дължими, нито начислени – за доходи, които просто ги няма.

Много дребни бизнеси биват управлявани именно на този принцип. Хора, които така или иначе изпитват трудности поради ниското търсене и трудния достъп по финансов ресурс, но в същото време продължават да бъдат изрядни платци (осигуряват се на реалните си доходи), ще бъдат принудени да платят осигуровки върху повече от реалните си доходи, тоест държавата ще тръгне след коректните платци, а не след тези, които не плащат.

Административното скъсване на връзката между реални доходи и осигурителни вноски си е чисто безумие. Всъщност, всяка административна мярка, включително самото въвеждане на минималните осигурителни прагове, има за цел хората да се осигуряват на реалните си доходи. Ако престъпниците продължават да крият доходи, а пък честните са принудени да плащат осигуровки върху доходи които ги няма, то тези административни мерки са пълен провал и трябва да се преосмислят – както по отношение на конкретното указание, така и цялостно като намеса на пазара на труда (примерно наличието на минимални осигурителни прагове).

Предложения за конкретното указание:

• Минималния осигурителен доход за всяка една дейност да е в сила само при наличието на договор възлагащ подобна работа – в конкретния случай управление.
• Ако договора за управление е с един от съдружниците, и там е упоменато, че управителят ще изпълнява функциите си без възнаграждение, то минималния осигурителен праг да не се прилага – като антикризисна мярка.
• Да отпадне понятието минимален осигурителен доход за управителите на фирми по принцип или пък да отпадне само за микросубектите – пак като антикризисна мярка.
• Да се преосмисли възможността за едновременно попадане на човек в две категории минимални осигурителни прагове – в случая на самоосигуряващ се и на управител на дружество.

При всяко едно то тези предложения не отпада задължението всички да се осигуряваме на реалните си доходи. Всеки, който не го прави си остава престъпник. Логиката е да гоним лошите, а не да пречим на добрите.

Предложения по принцип:

• Преосмисляне на ролята на държавата по отношение на заплатите в частния сектор и борбата с укриването на доходи – почти десетилетие (8 г.) след въвеждането на минималните осигурителни прагове никои не си прави труда да оцени ефекта от въвеждането им. (изсветлихме ли доходи или утежнихме допълнително бизнеса и дадохме власт на група функционери – бизнес организации и синдикати?!)
• Да се следва логиката, че връзката между реални доходи и осигурителни вноски може да бъде скъсана само чрез престъпление (укриване на доходи), а не чрез административни мерки.
• На първо място да се поставят договорните отношения между стопанските субекти, а не административните мерки на държавата. (В случая примерно има договор за управление без възнаграждение и административно определени осигурителни прагове – превес взима административната мярка пред договора).