Предизвикателствата пред българската икономика: 2002 и след това *

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

През 1998 г. част авторите на тези редове се опитаха да покажат на мнозина представители на тогава управляващите от ОДС, събрали се в Боровец, че:

“ конкурентността излиза на дневен ред като приоритет на българската икономика,

“ икономика, в която дори и собствените потребители не купуват онова, което тя произвежда, е обречена на упадък,

“ конкурентността не е евтин лев и особена правителствена програма, а обвързаност с просветени пазари и водещи компании и трайни инвестиции в човешки капитал.

Оттогава досега нещата не са се променили особено. Стопанските феномени са доста упорити: изкуствената подкрепа на български производства от средата на 90-те и отблъскването на чуждестранни инвестиции, опитите да се създаде лоялно делово съсловие чрез РМД през 1998 и 1999 г. и забавено дерегулиране на монополите през 2000-2002 г. са основните причини за провинциалността на българското предприемачество.

Съществуват множество тълкувания що е конкурентноспособност, от какво зависи, кои са основополагащите фактори. За целта на тази разработка авторите използват една от възможните дефиниции – способност да се създава благоденствие чрез производството на стоки и услуги, които успешно преминават проверката на неограничавания пазар и просветеното търсене при нормални условия. Основната заслуга на предишното управление е, че положи основите на тази нормалност.

Отправната точка на 2001 и 2002

Състоянието на институциите преди 1997 г. позволяваше повече лично усмотрение в действията на правителството, което в крайна сметка доведе до злоупотреби с обменния курс и възстановяване на ценовия контрол и протекционизма през 1995 г. Последвалата икономическа криза бе преодоляна през 1997 г. чрез въвеждане на валутен съвет и предсрочни избори. Те дадоха напълно нова насока на развитие на икономиката, като, за съжаление, това все по-често се оспорва – къде поради неразбиране, къде поради реваншизъм.

Въпреки значителния напредък по отношение на отваряне на икономиката, контрола върху инфлацията, поддържането на нисък бюджетен дефицит и създаването на по-благоприятна среда за чуждестранни инвестиции в сравнение с предишния период, България все още показва незадоволителни резултати по много от показателите за конкурентноспособност. Ако не се предприемат мерки за решаване на проблемите в ключови области, като например финансовия сектор и не се върви към по-нататъшно либерализиране на средата за водене на бизнес, e твърде вероятно това да създаде допълнителни трудности пред развитието на други, свързани показатели.

След въвеждането на валутния съвет икономическите показатели се подобриха трайно, но БВП на глава от населението е все още нисък (вж. таблиците и сравнителните анализи по-долу). Пост комунистическата история на страната представлява смесица от либерална инвестиционна политика и високи нива на преразпределяне, бюрократичен произвол и намеса в свободата на разполагане с частна собственост.

През последните три години се отчита значително по-интензивно нарастване на брутните вътрешни инвестиции, а също и на преките чуждестранни инвестиции, в сравнение с периода 1990-1998 г. По отношение на търговията България преживя сериозен спад в износа след разпадането на Съветския блок. Търговските потоци бяха пренасочени от изток на запад основно през периода 1998-2000 г., като това се реализира в значително по-неблагоприятни обстоятелства и международна конюнктура в сравнение с по-ранните години на прехода.

Към края на 2000 г. 90% от българските банки са приватизирани, като вече около 80% от тях са чуждестранна собственост. Няма местна политическа партия, която явно да подкрепя съществени промени в монетарната или търговската политика. Неявно обаче сегашното парламентарно мнозинство може да поднесе не една и две изненади в това отношение. Особено след изтичане на току-що постигнатото споразумение с МВФ, т.е. в края на 2003 и през 2004 г. Все пак рамката на външната политика, наложена от преговорите за присъединяването към ЕС, представлява допълнително институционално ограничение спрямо евентуално изкушение за радикални политически обрати във вътрешен (стопанско-политически) план. И в това засега се състои главната, макар и трудно изчислима, полза от присъединяването към ЕС за българското гражданство и предприемачество.

Показатели [период] / % [период] / %
Среден ръст на БВП 1990-1998 / – 3.9 1999-2000 / 3.9
Среден ръст на износа 1990-1998 / 6.7 1999-2000 / 9.7
Средно ниво на спестяванията спрямо БВП 1995-1997 / 13.16 1998-2000 / 13.13
Брутни вътрешни инвестиции 1994-1997 / 11.6 1998-2000 / 16.3
Преки чуждестранни инвестиции 1990-1998 / 3.3 1999-2000 / 4.4

 

Международни сравнения

Тенденцията на отрицателен ръст от средата на 90-те години на миналия век явно е обърната. През 2001 г. България отбелязва четвърта поредна година на икономически растеж, който е по-висок от средния за другите страни-кандидатки за ЕС, но, според авторите, все още е недостатъчен за осъществяване на сближаване със страните-членки на ЕС с най-ниски доходи (Гърция и Португалия) в една 10-годишна перспектива. Приближаването с равнището и скоростта на реформите във водещите страни-кандидатки за ЕС (напр. Унгария, една страна със сравнимо население и територия) също изостава.

Ако сравним България с Ирландия (която постигна значителен икономически напредък и проведе настъпателна политика в полза на растежа и преките чуждестранни инвестиции след 1987 г., а също и разумно използване на структурните фондове на ЕС), настоящият номинален БВП на глава от населението в България e по-нисък от този на Ирландия през 1960 г. Когато Ирландия започва присъединяването си към страните от ЕС в началото на 1990 г. номиналният БВП на глава от населението е 6.7 пъти по-висок от този на България през 2001 г.

Източник: Икономики в преход: Външно предопределени подобрения през 2000 г., вероятно забавяне и преструктуриране през 2001 г. и 2002 г., WIIW, 2001, стр. 34

* Прогноза на база 4% годишен БВП ръст и нулев прираст на населението

** Прогноза на база 2% годишен БВП ръст и нулев прираст на населението

Източник: Икономики в преход: Външно предопределени подобрения през 2000 г., вероятно забавяне и преструктуриране през 2001 г. и 2002 г., WIIW, 2001, стр. 34

През 2000 г. БВП на глава от населението в България според покупателната способност е 24% от средния за ЕС. За сравнение, същият показател за страните в преход от Централна Европа е от два до три пъти по-висок. На тази основа възниква въпросът какви са перспективите пред България за сближаване със средният БВП на страните от ЕС. Прогнозата за 2015 г. предполага, че България ще достигне 32% от средния БВП на глава от населението в ЕС при положение, че постигне 4% годишен растеж за периода, като в това очакване е заложено 2% нарастване на БВП средно за Общността. Ако прогнозираме условни предпоставки за изравняване със средните нива на БВП на глава от населението в ЕС и предположим 8% годишно нарастване в България и 2% прираст за ЕС, сближаването всъщност ще се осъществи след 25 години. Дори само за да задържи тези темпове, правителството на България, което и да е то, няма друга алтернатива освен да оставя на гражданството и фирмите по-голям разполагаем доход и да се въздържа от пряка намеса в стопанството, като по този начин стимулира устойчив и ускорен прираст на БВП.

Сравнителни предимства

Анализът на сравнителните предимства в търговията на България по основни търговски партньори се прави въз основа на изчисляване на така наречените „разкрити сравнителни предимства“ (RCA) за периода 1995-1999г . Ние разглеждаме положителните и високи стойности на RCA за дадена група стоки, като добра предпоставка за създаване или развитие на конкурентно предимство спрямо даден търговски партньор.

RCA в българската търговия: обобщени данни*

Източник : Красен Станчев и Мартин Димитров, Търговия и институции в ЮИЕ, ИПИ, стр. 23

От получените резултати могат да бъдат направени следните изводи:

1. Колкото по-висока е добавената стойност, толкова по-нисък е RCA за българските стоки на пазарите на ЕС и ЦЕФТА;

2. Все пак повече положителни значения на RCA се забелязват в търговията с ЕС в сравнение с тази със страните от ЦЕФТА, като най-вероятното обяснение е все още действащото асиметрично търговско споразумение с Общността;

3. Прави впечатление, че по отношение на ЕС и ЦЕФТА дори за стоките, за които откриваме сравнителни предимства, тези предимства изглеждат временни поради цялостната тенденция на намаляване на стойностите на индикатора;

4. Единствено на пазарите в Югоизточна Европа може да се открие наситено присъствие на сравнителни предимства. Това компенсира липсата на позиции на България на други пазари. Стоковата структура на износа за Балканите показва, че последните служат за реализацията на стоки, които са неконкурентни на другите пазари;

5. Износът на България за страните от ЮИЕ е разнообразен и с ниска степен на специализация, като включва почти целия спектър по класификацията на SITC. Независимо от очевидния интерес към съхраняване на това присъствие преструктурирането на другите икономики от региона ще засили предизвикателството за подобряване конкурентноспособността на българските компании, които търгуват на Балканите.

6. Кризата в Македония през 2001 г. (Българският износ за Македония е приблизително равен на този за Русия или САЩ) е предупреждение за рисковете при увеличаване на търговската зависимост на България от останалите страни в региона. Тази криза е сигурен знак за необходимостта от допълнителни политически усилия за поддържане стабилността на Балканите като предпоставка за търговията и сътрудничеството.

Принципи и цели на стопанската политика, по които е необходимо да има широко обществено съгласие

1. Трябва на всяка цена да се отчита, че конкурентността на една икономика е сумарен резултат от ръста на производителността на фирмено равнище. Тази производителност зависи от стратегията на отделната фирма, от нейното управление и качество на работа като цяло. Тези неща на свой ред зависят от макро- и микроикономическата среда. Иначе казано: конкурентността е тясно свързана със стопанската свобода. Ако няма съгласие по това що е конкурентност, не е лошо да има съгласие по това що не е конкурентноспособност. А тя не е: изобилие на природни ресурси, евтина работна ръка, евтина валута и специални субсидии и преференции за сметка на гражданството.

2. Необходимо е да има съгласие и по общите цели на стопанските реформи. Една такава цел може да бъде достигането на конкурентноспособно стопанство, но не за сметка на жизнения стандарт; т.е. на конкурентност, основана на инвестициите в човешкия капитал и достойнство. При това положение правителството следва да съсредоточи усилията си върху развитието на човешкия ресурс. Съществуват множество доказателства в други страни, че разширяването на достъпа до по-високите степени на образователната система, усъвършенстването на технологиите и програмите подпомага икономическия растеж. Правителствените мерки в тази насока представляват неотложен приоритет, който би могъл да съхрани придобитите предимства на България, но също така и да положи основите за по-добра конкурентноспособност в бъдеще .

3. В областта на „механиката“ на стопанската политика е важно да има увереност, че сегашните основи на стабилността няма да се сменят с такива, които носят по-висок риск и нестабилност и че сегашните поколения няма да живеят назаем за сметка на бъдещите, т.е. фискалните дефицити не могат да бъдат инструмент на стопанската политика, цел трябва да са излишъците;

4. Механизмът на консенсуса тепърва ще се изгражда. Това е процес на подновяване на обществения договор чрез участие при първоначалния анализ на въздействието на политиката върху икономическите резултати и демокрацията.

5. Важна задача на правителството е подобряването на бизнес климата в страната. В тази насока е необходима по-голяма мобилност на капиталите и на работната сила, което е важна предпоставка за привличане на повече чуждестранни инвестиции.

*В основата на този материал са усилията на ИПИ да допринесе за разбирането на конкурентността на българското предприемачество и икономика. Напоследък (1999-2002) тези усилия протичат в рамките на инициативата Упражнения по конкурентност в България, поддържана съвместно с ЕмЕсАй, Дж. E. Остин и съдружници Инк. и други организации. (За подробности виж:тук). Анализът се основава на следните доклади: Martin Webber (editor), Bulgaria Benchmarking, Sofia and Washington DC, J.E. Austin Associates Inc. 2000; The Transition Economies: Externally conditioned improvements in 2000, Slowdowns and Adjustments Likely in 2001 and 2002, Vienna, WIIW, 2001and Krassen Stanchev and Martin Dimitrov, SEE Trade and Institutions, IME, 2001. Съществени извадки от този материал са публикувани в Бялата книга 2002 на БИБА.

1. В ECU/EUR, за прогнозата след 2001 г. се използват постоянни стойности на PPP.

2. Наблюдаваните сравнителни предимства представляват отношение между разликата на износа и вноса на България към дадена страна или регион, отнесена към сбора от износа и вноса на България за същата страна (регион).

3. В началото на 2001 г. имаше данни за зачитане от правителството на необходимостта от мерки в тази насока. Например правителството задели приблизително 18 милиона долара за компютъризация и интернет връзка за 1 000 средни училища и пристъпи към възлагане на необходимите поръчки. Целта бе да се намерят възможности за компютъризация на още 2 000 средни училища и да се усвои четирикратно по-голяма сума от съфинансиране чрез фондовете на ЕС; по наши данни, в момента проектът е в застой и трябва да бъде възобновен възможно най-скоро. При осмислянето и подкрепата на подобни проекти в бъдеще не е лошо да се има предвид, че повечето изследвания на институционалните фактори на стопанския растеж показват положителна обвързаност между инвестиции в образованието и развитието.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.