Предизборните възгледи за сектор Правосъдие в програмите на ДПС, БСП и ВМРО
В началото на март 2021 г. представихме анализ относно нерешените проблеми с независимостта на българския съд и отчетността на прокуратурата. Представеното от нас изследване може да послужи на политическите партии и коалиции за един аргументиран предизборен дебат.
В петъците до парламентарните избори правим критичен прочит на предизборните програми на основните кандидати за представителство в 45-тото Народно събрание в областта на правосъдието и борбата с корупцията. Вярваме, че с това си начинание ще бъдем в помощ на българските граждани при упражняване на избирателните им права. Първият ни коментар представи общ поглед. Вторият коментар разгледа предложенията на ГЕРБ. Днес продължаваме с ДПС, БСП и ВМРО.
Да се пише за политическите платформи на партиите с особено сериозен тон и аналитична задълбоченост е само по себе си непосилно начинание. У нас политическият и партийният живот са повече от комични макар и резултатите да имат неприятни последици за обществото. По избори корпоративният вот не е рядкост, избирателните списъци отразяват онази България отпреди 30 години, броят гласове за мандат в отделните избирателни райони съвсем няма еднаква тежест, а цената на гласа варира между 50 и 100 лева, но това полицията и прокуратурата или не го знаят, или не го разследват, така че да ги отведе до политическите централи. Оттук изборните неволи предопределят несполуките на парламентарния живот – обществото се примири един успял млад българин и депутат да не стъпва в Народното събрание, но да няма неизвинено отсъствие. Премиерът парламентарен контрол не го лови при инак прогласено разделение на властите в Конституцията. За утвърдените партии, редуващи се в упражняването на властта три десетилетия, е далеч по-важно да отчитат поведението си пред икономически кръгове отколкото пред поддръжници. Затова, нека продължим с лека критична насмешка прегледа на предизборните платформи.
След като миналата седмица разгледахме какво завещава ГЕРБ при близо декада на власт и какво обещава, време е да обърнем внимание на останалите парламентарно представени с потенциал да заемат място и в 45-то НС.
С коя от двете доминиращи партии да се започне прегледът е труден избор. За начало, наблюдението над процесите у нас в областта на правосъдието подсказва, че ДПС е факторът, който има най-силно политическо и икономическо влияние в инак независимата съдебна власт. Повод за такова твърдение дават два аргумента – срещу кадрите на ДПС прокуратурата никога не упражнява законовите си правомощия, а когато го прави им плаща обезщетения от джоба на данъкоплатците (Христо Бисеров със здраве да си ги харчи). Второто е, че без одобрението на ДПС висок пост в системата не се заема. Във Висшия съдебен съвет също биват избирани от парламента тези, които и ДПС харесва. Затова ДПС е въобще първата по значимост политическа сила.
ДПС за съдебната власт или съдебната власт за ДПС
При ДПС заявката за управление и добро парламентарно представителство има характера на манифест – макар по телевизионни студия активисти на партията да показват на камерите, по техните думи, програма от 75 страници, която обаче не е публично достъпна и никой не може да верифицира нейното съществуване. В програмната им декларация България е водородна и зелена, хем е с ускорено развитие, хем е догонваща икономически страна, а правосъдието просто го няма. Намира се едно изречение от едностраничната им гръмка платформа: „Върховенство на закона – гарантиране правата и свободите на всеки български гражданин, независимост на властите, свобода на информацията и медиите, пълен синхрон със законодателството на ЕС”.
Но така следва да прави добрият стопанин – не демонстрира какво владее, за да не му го отнемат. Самата декларация е обидно кратка, но изцяло отговаря на поведението на ДПС в областта на правосъдието. Ще припомним, че от Движението определено бележат прогрес в грижата си за правосъдието. През 2017 г. платформата им в тази сфера съдържаше: „Ускоряване на процеса на вземане на решения по обжалванията на инвестиционни решения, чрез създаване на капацитет в съдебната система чрез допълнително бюджетно финансиране и промяна в съответните процесуални закони”. Пълните предизборни безсмислици не попречиха на ДПС да бъде законодателен фактор в 44-то НС.
Колко малко и неясно обещаха 2017 г., а колко много постигнаха сàмо от Движението. В 43-то и в 44-то НС ДПС бе твърдият коалиционен партньор на ГЕРБ. Подготвиха оправдания на ГЕРБ, за да бъде бламирана една част от конституционната реформа през 2015 г. и свършиха чудесно тази си задача с партията на Първанов и Румен Петков. Но класата на ДПС пролича също и в разформироването на Закона за съдебната власт. Там Данаил Кирилов не смогваше да предлага текстове, които да заситят удовлетворението на Хамид Хамид и компания в Правната комисия. ДПС и ГЕРБ, пред безучастното поведение на БСП и покорството на всичките присвоили си твърдението, че са патриоти, решиха кои кандидати за членове да бъдат избрани в съдебния съвет през 2017 г. Така този ВСС направи избора на Гешев за главен прокурор възможен. Каквото ДПС искаше постигна, а сега и следователите избраха фаворит на ДПС самоуправлявайки се. И това ако не е надмощие и влияние при пълна „независимост на властите”…
БСП в света на БСП
Този път БСП определено се измъкна от мантрата от времето на Миков, възприета и на изборите през 2017 г., която гласеше, че не устройството на съдебната власт, а процесуалните закони лежат в основата на проблемите. Това идейно клише направи възможен прехода и траен застоя в областта на правосъдието като бе и любима дъвка на де що има номенклатура в съда и прокуратурата. Тази линия не е откритие на БСП, тя е водеща от средата на 90-те години, като доведе до отмяна на трите основни процесуални закона – ГПК, АПК и НПК, и приемането на нови. От това реално не последва чувствителна промяна, тъй като останаха кадровите проблеми, тоест удобните за властта лица, които да прилагат „новите” закони.
В програмата на БСП не липсват словесни попадения – например „преодоляване на критичното положение, при което корупцията се е превърнала в технология на управление”. Като поосвободят българските граждани от текущите проблеми БСП заявяват амбиция да освобождават и други народи под формата на „ограничаване присъствието на международната организирана престъпност” и т.н. Ехото на Интернационала още отзвучава сред стратезите им. Предизборните цели на БСП са многопосочни, започват от това „да се спре натискът на битовата престъпност върху цели райони и населени места в страната” до „нова полицейска карта” с постоянни постове на жандармерията в отделни населени места. БСП навлизаше в населените места и по времето на Орешарски и то до такава степен, че в центъра на София полицаи от цялата страна охраняваха доволни от управлението на БСП и ДПС граждани, а безплатният труд в МВР стана практика в ущърб на полицаите.
Този път БСП не пропуска да отбележи премълчаваните инак проблеми със статуса на главния прокурор и липсата на каквато и да е отчетност, безрезултатната и абсолютно неясно на какъв принцип работеща КПКОНПИ, имащите характера на извънредност специализирани съдилища и същевременно работещите при свръхнатовареност редови съдии и т.н. Но цялото това назоваване на проблеми е лишено от последователност на стъпките и конкретика на предложенията. БСП изявяват желание за промяна, но като да не знаят как и да нямат възможност да я осъществят. А такъв тип поведение едва ли е случайно – ангажира избирателя и все пак оставя пролука за преговори с тези, които държат реалните позиции в съда, прокуратурата и всевъзможните антикорупционни скъпи дрънкулки. А от това най-притеснени следва да бъдат в ГЕРБ – ако цялата безконтролна репресивна машина, изградена от партията на Борисов, попадне в ръцете на БСП и ДПС и се обърне срещу ГЕРБ, то те ще усетят ефекта от собствената си работа и управление.
На БСП не ѝ липсваха смели ходове в Правната комисия на 44-то НС, но един Крум Зарков съдебна реформа не прави, ако зад него не стои ръководството на БСП и единното поведение на бъдещата парламентарна група. Осъзнатата позиция за закриване на специализираните съдилища и прокуратура и обвързването на антикорупционната комисия с нормативната рамка на ЕС е важна заявка, но без ясно дефиниран механизъм как това да се постигне едва ли можем да очакваме резултат. Вероятно предстои многопартиен парламент, в който, ако претендира да е алтернатива на ГЕРБ, БСП ще трябва да търси работещи коалиционни мнозинства по въпросите на правосъдието. В програмата им обаче подобни стратегии не се откриват, няма ясна позиция по това биха ли подкрепили продължаване на конституционния дебат и необходимите изменения, каквато заявка президентът Радев недвусмислено заяви. В това отношение като че ли съществуват няколко БСП-та – безличното на Корнелия Нинова, малцинствено реформисткото на депутати като Крум Зарков и Явор Божанков и силно опозиционно изявеното на Радев. Кое от тях ще се прояви в 45-тото НС не можем да узнаем от предизборната им платформа.
ВМРО
Ако има предизборни текстове, в които формалната логика отсъства, вероятно са пасажи от програмата на тази партия, присвоила си историческото наименование ВМРО. Днешното ВМРО няма да реформира, а направо ще закрива – да се готви системата на принудителното съдебно изпълнение, където се предвижда ликвидиране на частните съдебни изпълнители. Не отстраняване на дефицитите, а цялостно премахване. Така ще бъде налично проблемно съдебно изпълнение – само че държавно и с пари на данъкоплатците.
Дали осъзнато, дали защото така предлагат и други партии, ВМРО също предвижда закриването на Специализирания наказателен съд, но не и на Апелативния такъв и специализираната прокуратура. И това издава колко и дали са мислили, разписвайки предизборния си документ.
И ВМРО искат да „усъвършенстват кадровата политика на Висшия съдебен съвет чрез прозрачност и обществен контрол”, но нито дума не споменават за крайната политизация на съдебния съвет, която реално почти ликвидира независимостта на българския съд. Мимоходом в платформата на ВМРО се появява въвеждането на изцяло нова конкурсна система за съдиите и прокурорите, но без дума за това каква следва да бъде. Като цяло ВМРО не назовава проблеми, не отбелязва и какво са изпълнили в областта на правосъдието или какво им е попречило да изпълнят след като 4 години са във властта. Внимание заслужава предложението им за преразглеждане тарифите за държавните такси за водене на дела, но и то е просто сложено в общия словесен поток и по този начин стои като преписано оттук-оттам. Много обещано – малко, от което е изпълнимо и смислено.
Но една мярка си струва да бъде отбелязана – „подобряване характеристиките на законодателния процес”. ВМРО в коалицията си с ГЕРБ утвърдиха именно законодателния хаос и крайната правна несигурност, а сега се обявяват против собственото си поведение. Има ли кой да им вярва въобще?
ВМРО елегантно заема място до ДПС и ГЕРБ и в това да не обелва и дума за принципните проблеми със статуса на главния прокурор. Като че ли това е било част от настоящото им коалиционно споразумение или от бъдещо такова с ДПС и ГЕРБ.
Но през 2017 г ВМРО като част от „Обединени патриоти”, включващи Атака и НФСБ, влязоха в парламента без предизборна програма – достатъчно бе млади момичета в народни носии да раздават баница със салфетка по улиците на страната; като че ли това са реалните предизборни стратегии и потенциал на този вид „патриоти”.
В заключение
Безидейната и обидна предизборна декларация на ДПС е абсолютно разбираема – това ще позволи на Движението, чрез скрити договорки и влияния, отново да бъде фактор в следващото народно събрание. От ВМРО не може да се очаква визия в областта на правосъдието като все пак този път са написали несвързаните си мисли в нещо като предизборен документ. Голямата неприятна изненада обаче е БСП – при наличието на ясно дефинирани проблеми в областта на правосъдието и ясно заявени позиции по въпроса на излъчения от БСП президент предизборната им безидейност и половинчатост е съвсем неоправдана и е сериозно основание вътрешните им структури да потърсят отговорност на ръководството при изборен неуспех.
Наблюдението и коментарът на предложенията на политическите партии и коалиции в област правосъдие е подкрепено от Фондация за свободата Фридрих Науман.
