Предимствата на единен орган за почтеност
През изминалата седмица Висшият касационен съд (ВКС) се произнесе със становище по проекта на Закона за предодвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ). Комисията от заседаващите съдии отправи сериозни критики към проекта, които посочват основни негови недостатъци както по отношение на кръга от уредени въпроси, така и във връзка с предвидения подход към справянето с проблемите. Същевременно в определени аспекти от анализа на съдиите се виждат неточности и непълноти.
По мнението на ВКС съдържанието на законопроекта не изяснява връзката между обединяването на двата вида декларации – за имущество и за конфликт на интереси, както и нуждата да се създаде изцяло нов орган. Предложеният от екипа на Меглена Кунева орган ще обедини четири институции, които в момента функционират самостоятелно – Комисия предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), част от Сметната палата, която се занимава с публичността на имуществото на висшите държавни служители, аналитичният орган по системата БОРКОР (Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност) и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Ако административните органи за почтенност и органът за отнемане на незаконно придобито имущество се слеят, това би довело до следното. От една страна ще се установи връзка между дейностите по проверка на имуществените декларации (Сега е отговорна Сметната палата) и установяването на конфликт на интереси и несъвместимост (към момента извършвано от КПУКИ). От друга страна, обаче, е спорно дали органът за отнемане на незаконно придобито имущество би работил по-ефективно, ако бъде добавен към това „антикорупционно бюро”.
Всъщност като се направи сравнение със съществуващите подобни организации в редица европейски държави, може да се види, че най-често има единен орган за почтеност и прозрачност и той функционира успешно. Например в Румъния Националната агенция по интегритет е овластена да приема и разглежда двата вида декларации – имуществените и тези за конфликт на интереси и несъвместимост. Подобни органи в други страни са Националната комисия по интегритет в Молдова, Criminal Assets Bureau в Ирландия и др. В този план аргументът на съдиите от ВКС за неясната връзка между двете дейности не е много убедителен. Още повече, че с подаването и на двете декларации се преследват общи цели, а именно – предодвратяване на корупция и конфликта на интереси и осигуряване на публичност на имуществото на личности, заемащи важно обществено положение.
В България понастоящем Сметната палата е компетентна да приема декларации за имуществото. Предвидените субекти в Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, са задължени всяка година да оповестяват своето имуществено състояние. Съществуващата система обаче невинаги дава възможност за установяване на неоснователно обогатяване. Образци на декларации за несъвместимост и конфликт на интереси пък се приемат от Комисията за предодвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Характерна слабост на тази институция, посочвана неведнъж в доклади и анализи, е, че често правомощията й се използват неправомерно като средство за политическа репресия на неудобни субекти, а не за реално предодвратяване на конфликтите на интереси и преустановяване на несъвместимости. Достатъчно показателен е фактът, че въпреки приноса й в повишаването на дадените обществени сигнали при нарушения, броят на приключените и решени дела остава нисък.
При сегашните недостатъци във функционирането и на съответното звено в Сметната палата, и на КПУКИ, съсредоточаването им в един орган може да се очаква да допринесе за синхронизация на работата и повишаване на ефективността. При липсата на връзка между двата вида декларации това едва ли би се осъществило.
*Авторът е стажант в ИПИ.
