Правила в обществените поръчки

След приемането на Закона за обществени поръчки (ЗОП) през 2004 г., всяка година той се изменя по няколко пъти. С изключение на промените, свързани със съобразяването с последните изисквания на ЕС* в тази област, измененията винаги са били незначителни и не са променяли основните правила на играта. А правилата на играта не са без значение, тъй като в голяма степен определят качеството, количеството и разбира се цената на стоките и услугите, които най-общо държавата купува с парите на данъкоплатците.

Както стана известно, сегашното правителство също подготвя изменения в ЗОП. За момента не са оповестени конкретните предложения, но от изказванията на министър Плевнелиев в медиите, могат да се очертаят две насоки: промяна в критериите за оценка на офертите като това "би прекратило практиката да се печелят обществени поръчки с най-ниска цена", както и промяна в съществуващите процедури и/или разработване на нова процедура за възлагане на обществени поръчки.

Критерии за оценка и класиране на офертите

Допустимите критерии за оценка в момента са два – най-ниска цена или икономически най-изгодна оферта. Първият критерий е напълно ясен – печели кандидатът, който е предложил най-ниската цена при равни други условия. Вторият критерий е комплексен и може да включва различни показатели – срок за изпълнение, цена, оборот на кандидата, години опит, квалификация на персонала и други. За тези показатели се определя относителна тежест, методика за определяне на оценката по всеки показател, включваща допустимите стойности в цифрово изражение; след комбинирането им се формира и крайната оценка за всеки кандидат.

Ако съдим по общата информация в медиите до момента, то вероятно намеренията на правителството са да премахне критерия "най-ниска цена", което би довело до възможност за оценка на офертите единствено по критерия "икономически най-изгодна оферта". Дори и на пръв поглед това решение да изглежда правилно от гледна точка достигането на по-добро отношение цена/качество чрез "по-правилна" селекция, това едва ли е така.

Първо, защото, колкото по-комплексен е един показател, толкова и дискрецията от страна на възложителя е по-голяма, съответно възможността и вероятността поръчките да се насочват към определени фирми нараства (например тегло на цената в общата формула от 20% и тегло на "% служители, преминали определен специфичен курс" от 80%).

И второ, и в момента съществуват механизми за контрол на качеството на изпълняваните обществени поръчки, съответно опасения, свързани с "предложената цена е ниска, съответно поръчката няма да се изпълни в срок и/или ще се изпълни некачествено" са по-скоро необосновани. Разбира се, не трябва да се забравя и това, че обществените поръчки се реализират със средства на данъкоплатците, съответно, колкото цената е по-ниска при сравнимо качество, толкова по-добре се харчат общите ресурси.

Ако правителството наистина иска да подобри системата като цяло и ефективността на държавните разходи в частност, би следвало да предприеме точно обратното действие – да премахне критерия "икономически най-изгодна оферта" и да остави единствено критерия "най-ниска цена".

Процедури за възлагане

В момента, основните видове процедури са следните:

• Открита процедура

Процедура, при която всички заинтересовани лица могат да подадат оферти.

Тя е приложима във всички случаи, в които не са налице специалните предпоставки за провеждане на конкурс за проект или откриване на процедура за малка или специална обществена поръчка.

Това е единствената процедура, за която може да се твърди, че е напълно прозрачна и недискриминационна. Тя би била напълно достатъчна да обслужва нуждите на цялата система на обществени поръчки.

• Ограничена процедура

Оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след предварителен подбор. Целта на предварителния подбор е до подаване на оферта да бъдат допуснати само кандидати, които имат необходимите: финансови, икономически и технически възможности да изпълнят ОП, както и квалификация за изпълнението на ОП. Въпреки, че на пръв поглед може и да бъде намерена определена икономическа логика, на практика предварителният подбор има следните ефекти:

     – забавя и оскъпява процеса още на входа;

    – създава условия за корупция и неефективност, тъй като определени кандидати могат умишлено да не бъдат допуснати до подаване на оферта с цел да се освободи пътят за други.

Много важен факт е, че ЗОП не предвижда случаи, при които задължително да се провежда ограничената процедура, съответно тя е напълно заместима от откритата процедура.

• Състезателен диалог

Всяко заинтересовано лице може да подаде заявление за участие (не оферта) и възложителят провежда диалог с допуснатите след предварителен подбор кандидати. Възложителят определя едно или повече предложения, които отговарят на изискванията, след което кани кандидатите с  "подходящи" предложения да подадат оферта.

• Процедура на договаряне със и без обявление

Възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с един или повече кандидати, избрани от него след предварителен подбор. Изводите, които могат да бъдат направени по отношение на тази процедура са сходни с тези за ограничената процедура.

• Процедура на договаряне без обявление

Възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с едно или повече точно определени лица. Тук са характерни споменатите вече недостатъците на ограничената процедура като към тях обаче тук трябва да се добави и отсъствието на публичност в следствие на факта, че обявлението за ОП не се публикува.

Към момента не са ясни конкретните намерения на правителството по отношение различните видове процедури. Логиката и опитът обаче недвусмислено показват, че единствената подходяща процедура при разходването на държавни средства е откритата процедура. Съответно добре би било, всички останали процедури да отпаднат от ЗОП.

* Директива 2004 (17) и Директива 2004 (18); достъпни на адрес:

http://ec.europa.eu/internal_market/publicprocurement/legislation_en.htm