Правосъдието – пренебрегваната тема в предизборните политически платформи

Преди седмица представихме анализ относно нерешените проблеми с независимостта на българския съд и отчетността на прокуратурата. Предложихме и концепция за отстраняване на дефицитите  чрез изменения на Конституцията като за целта се позоваваме на общите стандарти и конкретни препоръки към българската държава от страна на редица международни експертни организации. Макар да е възможно предприемането на по-радикални мерки, разглеждаме такива, които биха били постижими чрез консенсус в рамките на Обикновено Народно събрание. Представеното от нас изследване може да послужи на политическите партии и коалиции за един аргументиран предизборен дебат. В оставащите четири петъка до парламентарните избори ще направим критичен прочит на предизборните програми на основните кандидати за представителство  в 45-тото Народно събрание в областта на правосъдието и борбата с корупцията. Вярваме, че с това си начинание ще бъдем в помощ на българските граждани при упражняване на избирателните им права.

За важността на предизборните платформи

Проблемите на българските съд и прокуратура са основни за обществото през последните 30 години. През 90-те, а след това и в началото на века, политическите процеси по присъединяване на страната към НАТО и ЕС стимулираха поне привидно политиците ни да бъдат по-активни. Към ден днешен тези важни теми станаха жертва на договорки на високо политическо и международно ниво, но от друга страна като общество се убедихме, че за трайна вътрешна промяна е необходима основно нашата воля като граждани. Само постигнатото със собствени обществени усилия може да бъде неотменим напредък. Затова преди да се възползваме от избирателното си право следва да направим информиран избор. Както във всички изборни надпревари проблемът не е в това какво обещават кандидатите на парламентарните избори, а как предвиждат да го постигнат. На основание аргументите и конкретиката на обещанията можем да проверим сериозни и изпълними ли са твърденията им.

Практиката дотук показва, че след като отминат изборите партиите често пъти изоставят заявеното в предизборните програми, не обвързват парламентарното си поведение с него, а и гражданите нямат навика да изискват отчетност за действията на своите избраници. След още някакво време предизборните платформи биват свалени от публичното пространство и така проследимостта на обещаното става непосилно усилие, а това благоприятства късата политическа памет на обществото ни и обуславя поредица нерационални избори.

Социологическите прогнози на този етап предвещават фрагментиран парламент с множество партии. Именно в такава ситуация предизборните платформи могат да послужат за ориентир какъв би могъл да бъде пътят за коалиране и, колкото и задкулисен да е политическият живот в страната, да укажат коя партия от какви позиции се е отказала или приела в името на властта.

Състояние на политическия дебат

Съдебна власт

От последните законодателни действия в полза на реформирането на съда и прокуратурата изминаха 5 години. На първо място, действията по изменение на Конституцията от 2015 г. и Закона за съдебната власт от 2016 г. останаха идейно незавършени. А за изминалото време оттогава с поредица решения на Конституционния съд и с поредица изменения на ЗСВ постигнатото бе обезсилено. Членовете на Висшия съдебен съвет също постигнаха негативна синергия – на висшите постове бяха подбрани „правилните” ръководители, а конкурсната система беше блокирана. Така се постигна вътрешна апатия за реформа. Съществуващият модел обезпечава пълна липса на възпиране между трите клона на властта, подчинението на съда осигурява произвол на изпълнителната власт. Липсата на ефективно наказателно преследване от страна на прокуратурата отново над изпълнителната власт на практика се свежда до „нека взаимно да не се закачаме, а да си помагаме” във вреда на обществения интерес. Същевременно допуска да бъдат „удряни” неприятните и критични към властта лица, бизнеси, медии и т.н.

Антикорупция

Корупцията е хронично заболяване на властта. Укоримостта на корупцията произтича не само от това, че някой е взел едни пари, а от последиците от това – невъзможността държавните институции да функционират законосъобразно и в интерес на гражданите. А и корупция не е само някой да свие „едни кинти”. Това е дребният пример. Далеч по-страшно е, когато цели системи остават блокирани заради личен интерес – данъчната администрация, правосъдието, тези, на които стъпва държавността. На практика корупцията в България е държавна политика, при която високите етажи насърчават ниските нива, а те съответно са длъжни да събират и отчисляват нагоре. Така добросъвестният чиновник не бива поощряван, а наказван и държавните системи последователно се попълват с удобни, а не със способни кадри. Това утвърждава модел, при който и гражданите със законосъобразно поведение стават за смях и в случай на нужда, държавата е срещу тях, а не в тяхна подкрепа. Накрая никой не вярва в държавата и в това, че тя може да осигури защита или благоприятна среда.

Правна дефиниция на корупцията няма, но по признаци тя се доближава най-силно именно до подкупа – когато едно лице, упражняващо власт, използва положението си, за да набави за себе си или другиго облага. В България борбата с корупцията основно се води по два пътя – единият чрез наказателно преследване на редица т. нар. корупционни престъпления. Тази задача се пада на МВР и  прокуратурата. И тук отново опираме в това доколко състоянието на съда и прокуратурата обезпечава качествено разследване и предаване на съда.

Вторият начин за борба с корупцията е чрез:

• анализ на източниците на корупция;
• събиране на информация за имущественото състояние на лица, заемащи висши държавни длъжности, чрез преглед на декларираната собственост, доходи и задължения;
• установяване на наличие на конфликт на интереси отново за лицата на висши държавни длъжности;
• отнемане на имущество, определено като незаконно придобито.

Всичко това е доверено на КПКОНПИ, но и тук проблемът е, че тази институция е под пълен политически контрол – законът допуска председателят ѝ да се избира от силните в парламента управляващи, а механизми за контрол липсват. Избирателното прилагане на закона и тук се превърна в принцип. 

Затова можем да твърдим, че и КПКОНПИ, и прокуратурата към момента пазят политическите  върхове и преследват опонентите на управляващите.

Общото състояние на политическите платформи

Въпреки създаденото опозиционно напрежение от протестите през 2020 г. основните политически претенденти се представят неубедително. БСП вече са публикували визията си и тя е повече от хилава в областта на правосъдието и борбата с корупцията. Дали си оставят пролуки за удобно коалиционно договаряне с противниците на каквито и да е реформи, можем само да предполагаме. ГЕРБ, от цялото си съществуване, за пръв път нямат заявен политически манифест, така че властовите им амбиции на практика ще се свеждат до политики от джипката на вожда. Но как и да публикуват предизборна програма, когато всичко каквото предложат може да се чете като неизпълнено дотук за близо 10-годишното им управление. Заявеното от ДПС е толкова разбираемо и конкретно колкото словата на почетния им лидер.

От извънпарламентарните партии „Изправи се! Мутри вън!” и „Демократична България” заявяват убедителни програми, които заслужават особено внимание. „Републиканци за България” също са изготвили програма, но като помним как четеше и прилагаше закона Цветанов можем да им извадим контрааргумент за всяко обещание, въпреки силния им предизборен катарзис. „Има такъв народ” редуват рационални с откровено опасни предложения в областта на правосъдието. Предложеното от „Воля” е между драматичното и комичното, а партньорите им от НФСБ остават верни на коалиционния си партньор от ГЕРБ като по техен почин нямат предизборни възгледи в областта на правосъдието. При ВМРО има много „ще” и нито дума „как”, като тук-там се споменава изменението на действащи и приемане на нови закони, но не става ясно какво налага това.

Бедните на идеи платформи на социологическите първенци предвещават лоши политики и още от същото.

Наблюдението и коментарът на предложенията на политическите партии и коалиции в област правосъдие е подкрепено от Фондация за свободата Фридрих Науман.