Правната система у нас – създава корупция или се бори срещу нея?

От къде трябва да започне борбата с корупцията и има ли начин тя да бъде обективно измерена? Това беше фокусът при представянето на десетия брой на Юридически барометър. Гражданската инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България публикува своите изследвания два пъти годишно.

Изданието следва утвърдена вече структура на проследяване на законодателната дейност през разглеждания период, анализ на някои по-важни закони, коментар по актуална и значима тема и проучване на общественото мнение. Именно чрез последното се дава гласност на необходимостта от коректив на правните абсурди у нас. Анкетираните лица дават средна оценка на българското законодателство, което далеч не покрива представите за добре работеща система. За предходните периоди оценката също е около среден 3, което показва, че няма очаквания за подобрение. Не е изненада и слабото доверие във вътрешните авторитети, но това, което прави впечатление, е готовността за позоваване на европейски институции при нарушени права.

Какви по-конкретно са тенденциите в българската правна система за периода юли – декември 2014 година?

За втората половина на 2014 г. Народното събрание е приело най-малко закони в сравнение с предишните анализирани периоди. Това може да се обясни с липсата на парламент през по-голямата част от разглеждания период заради предсрочните избори през октомври 2014 г. и конституирането на ново Народно събрание едва в края на октомври.

От всичките 41 приети закона, 4 са нови, 17 са закони за изменение и допълнение и 20 са ратификации. Три от новите четири закона уреждат държавния бюджет и бюджетите на НОИ и НЗОК за 2015 година. За цялата 2014 г. Парламентът е приел 89 закона, което е с 10 по-малко спрямо 2013 г. и с 85 по-малко спрямо 2010 година. За последните 5 години това е най-малкият брой приети закони.

Леко увеличение се наблюдава при относителния дял на законите, изменени повече от веднъж в рамките на второто полугодие на 2014 г. – 9 от 16 или около 56%. За предходния период (януари – юни 2014 г.) техният дял е бил 50%. Тази тенденция на  многократно допълване и изменение на законите свидетелства за липсата на далновидност у законодателя и недостатъчна задълбоченост по отношение на разглежданата проблематика.

Броят на законите, изменени и допълнени още през първата година след обнародването им, бележи подобрение – 38%. През предходния период техният дял е бил 50%, а преди това – съответно 55% и 84%. Зад тази положителна тенденция през втората половина на 2014 г., обаче, е много вероятно да виждаме отново ефектите от липсата на парламент между юли и октомври.

Законът за ДДС е посочен като пример за продължаващата практика по изменения на закони още преди влизането им в сила – той е бил изменян и допълван 3 пъти.

Едно от негативните явления, които продължават да се наблюдават и през този период, е отклонението от принципа за влизане в сила на нормативните актове, а именно 3 дни след обнародването им. През разглежданото шестмесечие се забелязва ръст на законите, които влизат в сила от деня на обнародването им, до 43% от всички приети закони, след леко намаление на този дял през предходните две шестмесечия. Освен това през разглеждания период по 3 от законите е предвидено част от разпоредбите да влязат в сила с обратно действие.

От влизането им в сила, законите, предмет на изследването, са изменяни и допълвани общо 370 пъти или средно между 18 и 19 пъти всеки, при средна продължителност на действието им около 15 години. При средния брой на измененията се отчита намаление спрямо предходните 5 шестмесечни периода.

Законът за устройство на територията е с най-голям средногодишен брой изменеия и допълнения от влизането му в сила – близо 5 пъти годишно. Законът за държавния бюджет на Република България за 2014 има цели 4 изменения и допълнения. Последното е ясна индикация за недостатъчно доброто планиране на бюджетната политика на страната.

Законите, предмет на анализа, предвиждат приемането на общо 180 подзаконови нормативни акта или средно по 9 акта на закон. Това е най-малкият среден брой подзаконови актове за всички изследвани периоди. Въпреки това проблем остава разпръсването на конкретния закон в твърде много подзаконови актове и подходът с предходните и заключителните разпоредби да се правят съществени изменения в други закони. Сред законите с най-много нормативни актове по прилагането им са: Закон за устройство на територията, Законът за рибарството и аквакултурите и Законът за автомобилните превози.

За периода юли-декември 2014 са внесени общо 124 законопроекта, което е повече от предходния 6-месечен период и равно с аналогичния период на 2013 година.

Темата на броя е и вечната тема на деня

На въпрос „Вярвате ли или не вярвате, че през тази година може да се направи по-решителна крачка в борбата с корупцията в полицията и съдебната система?” 60,7% от анкетираните отговарят, че не вярват.

От изследването става ясно, че България спазва всички европейски и международни наказателноправни стандарти за борба с корупцията, дори в много случаи ги надхвърля. Така логично стигаме до извода, че наличието на закони, пък били те и добри не е гаранция за прилагането им, т.е. за реална положителна промяна в обществените отношения. Акцент в представянето, провокирало оживена дискусия, беше борбата срещу корупцията в МВР и органите на съдебната система. Тези две звена не са случайно избрани – съмненията и сигналите за корупция в тях са значителни на брой създават недоверие по отношение на институциите като цяло. Според изследването на общественото мнение от Юридически барометър най-високо е нивото на корупция в съда и прокоратурата. В тази връзка специалистите предлагат решения в 3 основни направления: допълнителни механизми за публичност и прозрачност, премахване на слабите места в законодателството и осигуряването на високи стандарти за почтеност. Някои от конкретните стъпки са: изграждане на системен взаимен и йерархичен контрол, въвеждане на електронни автоматизирани системи, които да намалят възможностите за грешки вследствие на субективни решения, усъвършенстване на системата за случайно разпределение на делата. Призовава се за решаване на проблемите с неравномерната натовареност на магистратите, честото дублиране на дейности, неефективното географско разпределение на съдилищата. Ясно прозира и необходимостта от съкращаване на съдебната администрация.

Предложението за изграждане на подробна система от индикатори за оценка на риска от корупционно поведение дава отговор на въпроса как можем да мерим корупцията. Показателни например са вземането на различни решения по еднотипни въпроси; различна оценка на фактите; чести „служебни” пътувания до определени места без посочване на разумна причина за това; нерегламентирани срещи с обвиняеми, подсъдими; нетипично, необяснимо поведение; внезапна и необоснована промяна в стила на живот; изненадващ интерес към решаването на въпрос, който не спада в кръга на службата или функцията; концентрация на задължения само върху едно лице и др. И не на последно място – специалистите посочват като необходима задължителната ротация на служителите, работещи на потенциално рискови за корупция места.

В заключение можем да кажем, че макар някои от разглежданите показатели да бележат подобрение през разглеждания период, общата картина се запазва. Хаотичен законодателен процес, високи нива на корупция и липса на ефективен начин за борба с нея.

*стажант в ИПИ