Повишение на минималната работна заплата
На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество беше взето решение за повишаване на минималната работна заплата от 160 на 180 лв. (12.5%) на месец или от 0.95 на 1.07 лв. на час от началото на 2007 г.
Минималната заплата е средство, с което би трябвало да се защитят интересите на всички работници от определена група като повиши жизнения им стандарт, подпомогне намирането на „справедливата” цена на труда им, намали „експлоатацията”. Вземането на подобно решение обаче може да доведе до реални резултати само ако е съобразено с нормалната логика. Един работодател би наел даден работник само докато пределният разход за него се изравни с пределния продукт. По-високата минимална работна заплата ще означава, че пределният разход става по-висок, което трябва да се съчетае с по-висока производителност. Ако работникът не притежава необходимите качества, за да произвежда повече той вероятно ще загуби работата си. Друг вариант е работодателят и работникът да не се съобразят с това изискване и да продължат отношенията си неформално. Това обаче означава търсене на начини за заобикаляне на законодателството при отчитане на дейностите и ще генерира допълнителни разходи.
Подобна мярка би дала резултат при условие, че търсенето на труд е нееластично тоест не зависи от цената. При дейностите, които не изискват специфични знания и умения основният цената на труда е съществен елемент при наемането на работниците. Тоест в този сегмент вероятно търсенето е по-еластично отколкото при по-специализираните дейности. Обратно на допускането по-вероятно е предлагането на труд да е нееластично в достатъчна степен тъй като конкуренцията за работни места е много висока. При тези условия ефектът от по-високата минимална заплата ще се изрази в много голяма степен в намаляване на заетостта.
Позитивното развитие на икономиката в момента – създават се нови работни места вероятно няма да позволи този ефект да бъде толкова лесно забележим. Но броят на тези места би бил по-голям ако не беше взето това решение.
Освен това така се намалява възможността за нископроизводителните работници да получат някаква форма на обучение. Те трудно биха придобили професионални умения ако не бъдат наети на работа.
Минималната заплата се използва и при определянето цената на някои услуги като посещението при личен лекар или престой в болница. Тези цени също ще се повишат, като ще окажат понижат реалните доходи на други групи хора, които имат нужда от по-чести прегледи.
Добрите намерения, които не са съобразени с икономическата логика, отново ще доведат до неблагоприятни резултати. Това решение е продукт на настояването на правителството и на синдикатите. Част от фирмите вероятно ще понесат загуби от него, тъй като ще трябва да намалят производството си, но по-силният ефект ще бъде върху нископроизводителните работници, които ще останат без работа. Именно те ще трябва отново да са зависими от държавата чрез помощите от нея. Едно по-добро решение би била промяната в осигурителната тежест, която ще доведе както до повишаване търсенето на труд, така и до нарастване на доходите на работниците. Тоест вместо държавата да продължава да се намесва на трудовия пазар, тя трябва да се опита да го направи по-гъвкав, а да изпълнява по-добре функциите по защитата на живота и собствеността на хората.
