Поробването на Ирландия

*Превод на статията „The Irish Subjugation на Philipp Bagus”, Ludwig von Mises Institut, която е достъпна тук. Преводът е на Севдана Дочева, стажант в ИПИ.

Европа отново е в смут. Има опасност кризата с държавногарантирания дълг да се разпростре от Ирландия до Португалия и Испания. Всичко започна с финансовата криза. Преди финансовата криза някои правителства в Еврозоната, най-отявлено тези на Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания (или така наречените PIIGS държави), можеха да финансират техните дефицити при изкуствено занижени лихвени проценти. Някои акумулираха неустойчиви нива на публични дългове.

Подобно безразсъдно фискално поведение беше възможно, само защото пазарите приемаха, че ако ситуацията в държавата се влоши, тези правителства ще бъдат спасени от други страни от Еврозоната, за да се предотврати разпадане на еврото. С други думи еврото дойде с имплицитна гаранция за спасяване, позволявайки по този начин на правителствата да си угаждат прекалено по отношение на дълга. Скритата гаранция беше и още е основана на политически интереси. Провал на еврото би се интерпретирал като провал на идеята за европейска централизация, например на Европейския съюз. Този провал се счита за политически немислим.

Въоръжени с тази косвена гаранция, много правителства не се заеха със структурни проблеми като неконкурентни пазари на труда или неустойчиви системи за социална сигурност. Те се опитаха да замажат тези проблеми чрез правителствени дефицити. Когато финансовата криза настъпи, правителствените дефицити рязко се увеличиха вследствие на нарастващите публични разходи и намаляващите приходи. Дефицитите скочиха не само в PIIGS държавите, които са кандидати за спасяване, но също и в държавите, които трябваше да платят цената за спасяването на правителствата на PIIGS държавите (особено Германия).

Точно в този момент участниците на пазара искаха да видят нещо повече от скрити обещания. Те започнаха да се съмняват, че Германия и другите ще бъдат способни или склонни да спасят правителствата на PIIGS държавите. Лихвените проценти за държавните облигации на правителствата на PIIGS скочиха. Накрая през май 2010 г. правителствата от Еврозоната трябваше да превърнат скритата гаранция за спасяване в явна такава. Те създадоха спасителен фонд от  €750 млрд.

Причини

Спасителният фонд има ограничен срок от три години. В края на октомври германската канцлерка Ангела Меркел даде да се разбере, че срокът ще бъде удължен, само ако има реформа, с която частни притежатели на държавен дълг да участват в разходите на бъдещи спасявания на държави. С други думи Германия заплаши да оттегли част от имплицитната гаранция за спасяване, която даде на частните инвеститори в дължавни облигации. Инвеститорите биха могли да претърпят загуби от спасителните мерки след 2013 година. Като последица от този ход инвеститорите започнаха да продават правителствени облигации на дъжавите PIIGS, а печалбите нараснаха.

Вниманието на пазара се фокусира върху Ирландия. Дефицитът на ирландското правителство се оценява на 32.5% за 2010 г. и общият правителствен дълг възлиза на 80% от БВП след многократни разходи за подпомагане на несъстоятелната банкова система.

Докато дефицитът е огромен, проблемите на Ирландия са някак различни от фискалните проблеми на другите правителства на дъжавите PIIGS. Другите правителства PIIGS страдат от високи и структурни публични дефицити вследствие на неустойчиво харчене за социално подпомагане и неконкурентни факторни пазари. Правителствата, особено това на Гърция, използваха дефицитно харчене, за да повишат изкуствено жизнения стандарт на население си. Дефицитите финансираха безработните, държавните служители и пенсионерите; това послужи да се запазят негъвкави пазарите на труда.

Не така е в Ирландия. Донякъде Ирландия беше дори твърде конкурентна. Ирландия има най-ниската ставка на корпоративния данък в Икономическия и паричен съюз (12.5%). Данъчната ставка привлече банки от целия свят да разширят своята дейност към острова. Като последица банковият сектор на Ирландия се разшири значително. През годините на икономическия бум банките спечелиха огромна печалба чрез привилегията им на кредитната експанзия и имплицитната подкрепа от правителствата. В резултат на кредитната експанзия се разви ирландският жилищен балон. И  неговото пукване причини значителни загуби и дори несъстоятелност за ирландските банки.

Докато печалбите на банките по време на бума бяха частни, загубите бяха социализирани на 2 септември 2008 г., когато ирландското правителство гарантира всички банкови дългове. Към края на 2010 г. Ирландия беше вляла около €50 млрд. в своята банкова система. Проблемите в Ирландия бяха създадени не от извънредна социална система, а от социализирането на загубите на привилегированата банкова система.

Спасяването  на ирландското правителство

Спасяването на Ирландия ще струва €85 млрд. при субсидиран лихвен процент от 5.8%. Част от сумата може да се използва за основаване на фонд за ирландската банкова система. Спасяването ще направи обикновените данъкоплатци отговорни за заемите, които служат за покриване на банкови загуби – нещо, на което ирландското население в голямата си част се противопоставя. Ирландците разбират, че парите за спасяването ще служат основно не за запазване на жизнения стандарт на държавните служители, безработните или пенсионерите (както беше в случая с Гърция), а по-скоро за запазване на жизнения стандарт на банкерите.

Заради опозицията ирландското правителство реши да не провежда общи избори преди приемането на бюджета. Бюджетът включва увеличаване на данъка върху продажбите от 21% на 23%. Ефективно, населението на Ирландия е принудено да поеме дълговете на банките и след това да ги изплаща през годините. Демократично гласуване относно мерките за спасяването не е позволено, защото ирландците най-вероятно биха ги отхвърлили.

Защо правителствата от Еврозоната накараха Ирландия да поиска спасяването?

Първо, доходите от облигациите на държавите PIIGS нарастваха. След като Меркел оповести плановете за реформи, участниците на пазара започнаха да се страхуват, че ще понесат загуби по тези облигации. Правителствата от Еврозоната вярваха, че спасявайки Ирландия и демонстрирайки решителност, ще свалят натиска от Португалия. Португалия – със структурни проблеми, подобни на тези на Гърция – е важна, понеже испански банки са инвестирали големи суми в нея. Ако Португалия падне, испанската банкова система ще се срине заедно с нея. В този момент спасителният фонд ще е празен и ситуацията ще е неконтролируема. За да се спре тази верижна реакция, Ирландия беше принудена да приеме мерките за спасяване.

Второ, беше важно ирландските банки да бъдат спасени, защото английски, френски и немски банки бяха инвестирали големи суми в Ирландия. Ирландските загуби биха могли да изядат капитала на европейските банки и да съборят цялата европейска банкова система и нейните правителствени съюзници.

Но как можеше да се „убеди” ирландското правителство да приеме мерките за спасяването, въпреки че ирландското население беше твърдо против тях? Защо ирландското правителство ще моли за спасяване, макар да твърди, че средства има до и през 2011г.? Имаше два инструмента за оказване на натиск върху ирландското правителство.

Първият е финансирането, което ирландските банки получават от Европейската централна банка.  От настъпването на финансовата криза ирландските банки зависят от заеми от ЕЦБ. Без тези заеми те биха фалирали, което би означавало огромни загуби за правителството на Ирландия, което зарантира заемите на нейните банки. Наистина Жан- Клод Трише, президент на ЕЦБ, спомена по времето, когато ирландското правителство все още се противеше на спасяването, че ЕЦБ не би искала да продължава завинаги спешните заеми за ирландските банки. Вторият инструмент беше заплахата на Германия от оттегляне на нейните гаранции. В момента, в който Германия отдръпне нейните гаранции за свръхзадлъжнели правителства в Еврозоната, тези правителства със сигурност ще се провалят поради скоростно растящите лихвени проценти. Затова Германия може да оказва натиск върху периферни държави да провеждат реформи или да приемат спасяване.

Ефектите

Може ли спасяването на Ирландия да спре верижната реакция? Изглежда, че не. Португалските и испанските доходи продължават да растат. Ако Ирландия бъде спасена, някой трябва да плати за това. Правителствата от Еврозоната ще трябва да плащат по-високи лихвени проценти за техните собствени дългове поради допълнителната тежест, идваща от заемите за Ирландия. Понеже спасяването предстоеше, доходите дори от немските правителствени облигации се увеличиха.

Спасяването на Ирландия всъщност отслабва останалите държави. То увеличава португалските задължения (и с това и доходността на дълговете) и може да задейства спасяване на Португалия. Спасяването на Португалия от своя страна би увеличило дълговата тежест за Испания и други държави, което накрая може да задейства спасяване на Испания. И така ще продължи до момента, когато пазарните участници ще спрат да вярват, че останалите държави могат или са склонни да се нагърбят със спасяванията.

Друг важен ефект от спасяването е спадът на демокрацията в Ирландия. Ирландкото правителство беше принудително накарано да приеме спасяването. Населението нямаше право да гласува относно това.

Накрая, спасяването води до централизиране на власт в Европейския съюз. Европейски политици вече косвено определят ирландския бюджет. Например те казват на ирландското правителство да увеличи данъците, като данъка въру продажбите. Те също така оказват огромен натоск върху правителството да изостави своята политика на ниска ставка на корпоративния данък – политика, която много европейски политици считат за „фискален дъмпинг”. Тук, най-накрая, ирландското правителство не се поддаде.

В краткосрочна перспектива някои биха могли да намерят позитивни аспекти на решителността на фискалните политики на Брюксел или недиректно на Германия. Когато Германия или Брюксел кажат на Испания, Гърция или Ирландия да намалят техните дефицити, резултатът за хората, живеещи в тези държави може да бъде намален размер на правителството в краткосрочен план. Но подобна централизация на властта в ЕС най-вероятно ще се окаже пагубна за свободата в дългосрочен аспект. Европейските интервенционисти сега твърдят, че понеже съществува една централна банка, имаме нужда от единна икономическа политика.

Един фактор, който често възпрепятства опитите на правителствата да увеличат своята власт чрез повишаване на данъчното облагане или регулации, е конкуренцията на други правителства. Ако данъците в дадена държава станат твърде високи, икономическите агенти ще избягат към държави с по-ниски данъчни ставки (като Ирландия с нейната ниска ставка на корпоративния данък). Ако икономическата политика в ЕС е централизирана, това ограничение върху правителствата отпада. Европейските политици вече целят хармонизиране на фискалните политики и говорят за репери за данъчните ставки. Щом фискални политики бъдат хармонизирани, ще има тенденция към увеличаване на властта в Брюксел и след това към увеличаване на данъчните ставки в цялата еврозона

Еврото може и да бъде спасено, но на цената на изграждането на силна централна Европейска държава, тъй като националното правене на политика се трансферира към Брюксел в замяна на спасяванията. Бъркотията, предизвикана от еврото, следователно ще е послужила като инструмент за развитието на централизирана държава в Европа.