Попитай синдиката
Тази седмица гръмна новината, че синдикатите ще съдят правителството заради бюджетната прогноза до 2014-та година – там не се предвижда ръст на пенсиите през тази и следващата година, което очевидно е вбесило квази-държавниците. Формалната причина за заканите на синдикатите е, че според тях подобен документ не може бъде приеман без те да бъдат питани – тоест да се обсъди в Съвета за тристранно сътрудничество. Какво ни казва всичко това?
От една страна, тази закана потвърждава тезата, че синдикатите се изживяват като държавници – те не просто дават мнение, те изискват това мнение да се гарантира със закон, тоест да има задължаващ характер. Едно е да бъдеш критичен или да направиш протест пред парламента, съвсем друго е да кажеш, че в тази държава не могат да се взимат решения без твоята санкция. Ако ще се правят консултации, то това трябва да става като се дава възможност всички да участват. Не само синдикатите и работодателите, а наистина всички. Тогава ще трябва да се дава подробна информация предварително и достатъчно време, в което всеки заинтересован да може да даде становището си. Всъщност, синдикатите сега ще съдят за своята преференция да решават живота ни на тъмно, в тристранката, при неясни преговори танту за кукуриго. Ако те успеят да осъдят правителството, то от сега съобщаваме, че ние ще съдим тристранката за абсолютно непрозрачния начин за вземане на решения, които засягат и нас.
От друга страна, натискът за увеличение на пенсиите показва, че синдикатите имат къса памет – в края на миналата година пенсиите бяха замразени до 2013 г. с приемането на 25-годишния план за пенсионна реформа. Там е ясно записано, че пенсиите се осъвременяват след 2013 г. Този документ бе не само обсъден със синдикатите, но на практика създаден от тях. Това е записано и в Националната програма за реформи 2011 – 2015, която наскоро България изпрати до Европейската комисия.
Ето го и големият въпрос – как правиш дългосрочна програма/реформа, като след някой и друг месец започваш да искаш още и още харчове? Няма дори и една година от тогава и вече се говори за отклонение от плана. Това го дискутирахме наскоро и тук.
Нека припомним и някои факти за бюджета – прекомерен дефицит за 2009 и 2010 г., заложен дефицит за периода 2011 – 2014 г. Да, за годините до 2014 г. не се предвижда прекомерен дефицит, но бюджетът е все пак на минус и това при положение, че правителството следва неотлъчно дългосрочната си политика, в т.ч. и пенсионната „реформа”. Ако надделее популизмът и пенсиите се вдигнат още тази година, то темата за прекомерния дефицит ще си остане актуална, а държавата ни ще започне устойчиво да задлъжнява.
