Политическото (не)разбиране как работи конкуренцията

От години живеем в ситуация, в която администрацията и законодателят измислят и приемат напълно политически мотивирани и/или лобистки правила. Предложените промени в Закона за защита на конкуренцията със сигурност ще се състезават за Топ 10 на най-вредните поправки за 2021 г., ако бъдат приети така, както са предложени. Бизнесите и клиентите им, т.е. потребителите дълго ще плащат цената на невежеството и безпардонността на чиновниците.

Подробности за вредните предложения можете да прочетете в становището на БСК от 20.01.2021 г. тук, но ето няколко примера:

•  забраняват се ексклузивни доставки на храни и селскостопански продукти, въпреки че подобни договори подпомагат по-малки производители да развият производството си по начин, че да отговорят на нуждите на пазара, и представляват нормална търговска практика, която сама по себе си не застрашава конкуренцията;
•  въвежда се забрана на искане за заплащане от доставчика на транспортни и/или логистични разходи, въпреки че споделяне на транспортни и логистични разходи между доставчик и търговец може да има множество предимства за оптимизация на разходи и лесен достъп до качествени логистични услуги, което би било в полза на двете страни в договарянето, както и на крайните потребители;
•  удължава мандата на КЗК и въвежда възможност за преизбиране, което означава, че  съставът на комисията може да се запази за 14 години един и същ, което е по-дълъг от всички мандатни длъжности в страната.

Възможно е според нас добронамерено и не толкова добронамерено тълкуване за осмисляне на повечето предложения, които засегнатите пазарни участници определят като вредни.

При добронамерена интерпретация тези примери показват колко малко българската администрация и правителство разбират икономиката. Тази липса на разбиране се отнася както за обичайните бизнес модели, например семеен магазин или ферма за мляко, така и за по-сложните – голяма търговска верига или производител на месо със затворен цикъл на производство. Традиционните компании създават стойност под формата на стоки или услуги и след това ги продават на някой по веригата за доставки. Големите търговски вериги са фокусирани върху изграждането и улесняването на мрежа, осигуряването на лесен достъп, голям избор и конкурентни цени. На практика те свързват собствениците на средства (производителите) с тези, които се нуждаят от продукт или услуга (потребителите).

При по-малко добронамерен прочит се вижда, че институциите в България напълно разбират икономиката на традиционния и големия бизнес, но решават да не я вземат предвид, за да постигнат две политически цели – протекционизъм и възможност за ръчно влияние върху бизнеса според целите. Резултатът от този избор се отразява на лошите резултати на България по отношение на конкурентоспособност, инвестиции и иновации в икономиката.

Очакванията ни са, че ако се приемат тези предложения и се продължи принципно с вредните, необосновани и лобистки регулации, България все повече ще влоши ефектът от регулирането на продуктовите пазара, а това изобщо, ама изобщо няма да е добре – и за предприемачите, и за потребителите.