Поглед върху доклада на Световната банка:“ Антикорупционна реформа в страните в преход – кой успява и защо?“

Вместо увод

„Проблемът: Представете си страна, в която никой не може да определи кой какво притежава, адресите не могат да бъдат лесно проверени и издирени, няма как да се накарат хората да плащат задълженията си, ресурсите не могат да се превръщат лесно в пари, собствеността не може да се разделя чрез документи, описването на активите не е стандартизирано и те не могат да бъдат лесно сравнявани, измамниците не могат да бъдат лесно разобличавани и правилата, по които се управлява собствеността, се различни в кварталите или дори на различните улици.
Вие току що попаднахте в живота на развиваща се страна или бивша комунистическа нация. По-точно, вие си представихте живота на 80% от населението й, което се различава толкова силно от западния елит, както чернокожите и белите южноафриканци някога са били сегрегирани заради расова дискриминация” – Ернандо де Сото(1) .

Фактите

През изминалата седмица излезе доклада на Световната банка със заглавие„ Антикорупциионна реформа в страните в преход – кой успява и защо?”. Ние си поставихме задачата да ви информираме за някой от основните аспекти в него.

Представеният тази седмица доклад беше третият в поредицата проучвания след 2000 г. (през 1999, 2002 и сега 2005 г.), който разглежда структурата и тенденциите на корупцията във взаимоотношенията между бизнеса и държавните организации в Европа и Централна Азия и напредъка, постигнат от страните в решаването на тези проблеми.

Ето и някои от основните факти представени в него:

1) Корупцията не засяга в еднаква степен всички фирми. Новите, частните и притежаваните от национален капитал фирми най-често плащат повече подкупи (като дял от приходите си) и плащат подкупи по-често. Притежаваните от чуждестранни капитал фирми плащат по-малко подкупи, какъвто е случаят и с по-големите или по-старите фирми, държавните предприятия и фирмите в по-малките градове или селските райони.

2) Сред страните, показващи най-рязко подобрение, са Грузия и Република Словакия, където управляващите осъществяват програми за икономически и институционални реформи, а подкупите на фирмено ниво са спаднали съществено. Уклончиво анализаторите от Световната банка споменават, че България и Румъния също показват известен напредък, който обаче трябва да се ускори.

3) Тенденциите на корупция, свързана с данъците, с митническата администрация и лицензирането, най-общо са благоприятни за повечето от страните, но тенденциите в други области, по-специално в обществените поръчки и в съдебната система, не показват подобрение. Съвсем малко на брой са страните постигнали значително намаляване на корупцията в съдилищата между 2002 г. и 2005 г., а в подобен брой страни е имало повишаване.

4) Избягването на данъци през 90-те години частично се дължеше на високите и силно прогресивни данъчни ставки, поради което няколко страни излязоха на челно място в света по преминаването си към ниски или плоски данъци в края на 90-те години и в началото на новото хилядолетие. Това най-често са същите страни, които постигнаха най-голямо намаляване както на корупцията в данъчната администрация, така и на избягването на данъци.

5) Напредъкът е минимален и недостатъчен в областта на обществените поръчки. Макар че в няколко страни между 2002 г. и 2005 г. е било отбелязано съществено подобрение, изглежда, че корупцията в останалите страни се е засилила. В процеса на развитието на региона и в осъществяването на по-големи инвестиционни проекти, изкушенията от корупция в сферата на обществените се засилват. Основната за високата степен на този показател е наличието на непрозрачност и не отчетност.

6) Две други области, в които реформите доведоха до по-ниски нива на корупцията в някои страни в преход, са митническата администрация и регулативните режими за бизнеса. Осъществяват се реформи целящи облекчаване на бремето на фирмите и гражданите чрез въвеждане на различни по вид о обхват реформи и нововъведения обединени под общата цел повишаване ефективността на публичната администрация. Редица страни въведоха системите на обслужване на едно гише; чрез опростено регистриране на фирмите за един ден и чрез въвеждане на ограничения за броя на годишните проверки. Сравнението по страни показва, че страните с най-малко обременителни регулативни системи проявяват тенденция към по-малко корупция.

7) Една от областите, в която няма общо подобряване според оценките на фирмите, е съдебната система.

8) Като цяло изследването показва, че в страни където се наблюдава слабост на политиката и институциите, корупцията е по-голяма.

Основният извод от доклада се състои в това, че фирмите в много от страните в преход от Европа и Централна Азия съобщават за по-малко разпространение на корупцията през 2005 г. Данните сочат, че индексът на корупцията през 1999 г. за страните в преход е бил 2.74 (скалата на изчисление е до 1 до 6, като при наличие на 1 се смята, че в държавата липсва статистически измерима корупционна практика), през 2002 г. е била 2.60, а сега индексът показва стойност от 2.32 пункта.Нашите изводи за България

От изнесените данни, ясно могат да се разграничат областите, в които България се нуждае от бързи и неотложни промени:

1) Най-болезнената тема си остава законодателството и правосъдната система. В тази насока един от основните проблеми се състои в безпристрастността на съдилищата и независимостта на съда. В годишният си доклад за икономическата свобода Института Фрейзър (http://www.ime.bg/economicfreedom.html) посочва, че законодателната система и правата на неприкосновеност на частната собственост в България не търпят никакви положителни изменения, а дори се наблюдава спад с един процентен пункт. По този начин този под-индекс съставна част от общия индекс за икономическа свобода заема най-ниската стойност от всички общо пет съставни индекса ( скалата на индекса е от 0 до 10, като 0 означава минимална стопанска свобода, а 10 максимална).

Основен проблем пред законодателството според нас е липсата на институция или практика, която да извършва предварителна оценка на въздействието от предлаганите нормативни актове.

2) На второ място е редно да отбележим ситуацията с данъчното бреме. През тази година се наблюдаваха някои положителни промени по отношение на намаляването на данъчната тежест върху обществото и бизнеса. За съжаление данъчните тежести в България все още заемат едно от най-високите места сред страните от ЕС. В доклада на Световната банка се отберязва, че данъчната реформа в Република Словакия не довела до значително по-ниски данъчни постъпления въпреки понижаването на данъчните ставки. Чрез по-ниски данъци ще се увеличи събираемостта им, ще се увеличат стимулите на фирми и граждани да излязат от сивия сектор на икономиката, ще се увеличи ефективността на икономическите агенти и не на последно място ще се увеличат стимулите за навлизане на големи чуждестранни инвеститори.

3) Третият важен компонент заслужаващ внимание е проблемът със администрацията и регулирането на бизнеса. По данни от изследването на Световната банка “Doing business” България за 2006г. се намира на 54 място от 175 страни. В категорията „ Стартиране на бизнес” България заема 85 място, като са необходими 32 дни и 9 процедури. В страните с най-добра практика процедурите, които са необходими за регистрация, са не повече от 4-5, времетраенето е само няколко дни, разходите са минимални или нулеви, а изискваният минимален капитал е нулев в една трета от страните по света.

Обещаното оптимизиране на броя и дейността на администрацията и на бюджетните служители като цяло, фактически не се случва. Държавата продължава да изпълнява функции, които са характерни за частния сектор, вместо да се оттегли от тях. Поддържането на администрацията и на публичния сектор като цяло струва все по-скъпо на данъкоплатците, докато добавената стойност от него (ако допуснем, че изобщо съществува такава) намалява. Това поставя въпроса дали се предприемат реални действия от страна на правителството за подобряване ефективността на публичния сектор.

4) България регистрира почти нулев напредък в областта на обществените поръчки. Основните проблеми са по отношение на излишно големия брой, видове и под видовете обществени процедури (в момента те са общо 16 бр.), което пък от своя страна се корелира с непрозрачност, липса на отчетност и ясни правила.

–––––––––––––––––-

(1) Ернандо де Сото е директор на Института за свобода и демокрация в Лима. Текста е превод на глава от книгата под редакцията на Марк Майлс „Пътят към просперитета: подходът на 21-ви век към икономическото развитие”.