План за растеж

„Никога не позволявайте на сериозна криза да отиде на вятъра. Това, което имам предвид е, че тя е възможност да се правят неща, които са били невъзможни преди."

Рам Емануел, шеф на кабинета на Обама, ноември 2008

Трудностите в икономиката, на които сме свидетели, предоставят уникалната възможност на всяко правителство да направи неща, които в „мирни" времена не би могло. Има два пътя за реформи. Единият, по който българското правителство (и много други) е поело, е да се харчат пари за анти-кризисни мерки.

Другият е да се свият възможно най-много разходите, като се започне с тези, които са ненужни, да продължи с тези, които могат да се отложат и стигне до тези, които могат да се оптимизират по различен начин.

Ако си позволим да мислим в матрицата на едно домакинство, нормалното поведение в условията на несигурност е да свиеш разходите, а не да харчиш годишния си резерв в първия месец на годината.

Без да коментираме по същество за какво ще се похарчат парите в т.н. анти-кризисна програма (харчовете сами по себе си са невероятно късогледи в повечето случаи), трябва да отбележим, че поведението на българското правителство не може да бъде оправдано от логична икономическа гледна точка.

Мислейки как все пак трябва да се подходи в подобен момент, така че да има най-малко засегнати в икономиката, стигнахме до следния план:

1. Рязко ограничаване на планираните и одобрени за 2009 г. държавни разходи
2. Бързо увеличаване на възможностите на гражданите и бизнеса свободно да реагират и да се приспособяват към всякакви развития в бъдеще – оставане на повече доход (намаление на данъците) и гъвкавост (рязко подобряване на бизнес средата)
3. Пълна забрана за харчене на допълнителни средства под формата на анти-кризисен план

Ето и подробностите как да стане това.

Стъпка 1: Силно ограничаване на планираните и одобрени за 2009 г. държавни разходи

Бърз преглед на програмните бюджети на министерствата веднага откроява определени програми, които могат да бъдат изцяло премахнати (принципно, а не поради кризата) или поне да бъдат спрени до момента, в който се прецени, че има повече яснота за бъдещето.

Трябва да уточним, че сме оценявали програмите на министерствата в тяхната цялост, а не сме преглеждали всяка отделна дейност. Това е причината за няколко министерства да не може да се идентифицира цяла програма, която да бъде спряна. Ако се навлезе в подробности, обаче е видно, че някои капиталови разходи на Министерство на вътрешните работи например могат спокойно да не се извършват (ремонт на почивен дом). Ето и подробностите (детайлите са в таблица в края) за възможностите за спестяване:

1. Министерство на труда и социалната политика – 453 млн. лв.
2. Министерство на околната среда и водите – 5 млн. лв.
3. Министерство на културата – 58 млн. лв.
4. Министерство на държавната администрация – 3 млн. лв.
5. Държавна агенция по туризъм – 4 млн. лв.
6. Министерство на икономиката и енергетиката – 410 млн. лв.
7. Министерство на регионалното развитие и благоустройството – 436 млн. лв.
8. Министерство на транспорта – 205 млн. лв.
9. Министерство на образованието и науката – 12 млн. лв.
10. Министерство на правосъдието – 31 млн. лв.
11. Министерство на земеделието и храните – 7 млн. лв.

Общата сметка показва, че над 1.6 млрд. лв. могат да бъдат спестени чрез спиране на част от програмите на министерствата.

Ограничаването на правителствените програми ще има силен положителен ефект за икономика, особено като имаме предвид ниската ефективност и ефикасност на тези програми. В наскоро публикувано изследване на ИПИ – „Успехите и провалите на българските правителства 1998 – 2007"[1] ясно се откроиха несъвършенствата и проблемите при разходването на публични средства. Програми за цели 20 млрд. лв. бяха окачествени като провалени, при това позовавайки се изцяло на официални доклади на Сметната палата.

Стъпка 2: Силно увеличаване на възможностите на гражданите и бизнеса свободно да реагират и да се приспособяват към всякакви развития в бъдеще – оставане на повече доход (намаление на данъците) и гъвкавост (рязко подобряване на бизнес средата)

Конкретните предложения са:

• Намаление на осигуровките – скорошен анализ на Георги Ангелов и Симеон Дянков[2] показва, че намаляване на осигурителните вноски със 7.5 процентни пункта – от 31.3% до 23.8% – ще доведе до 130 хиляди новосъздадени или запазени работни места и 0.5% повишение на годишния растеж на БВП.
• Намаление на субсидии и всякакви преференции – по данни от НАП около 3 млрд. лв. доходи на регистрираните земеделските стопани през периода 2001 – 2007 г. не са обложени – това означава почти 500 млн. лв. неплатен данък, а същевременно те получават и субсидии от бюджета и ЕС
• Ограничаване на намесата на държавата – изследване на ИПИ, което предстои да бъде публикувано в началото на февруари 2009 г., показва, че оптималният размер на държавните разходи като процент от БВП, при който се максимизира икономическият растеж, е 25% от БВП. В момента държавните разходи са над 40% от БВП, далеч от оптималното ниво.
• Подобряване на средата, в която всеки предприемач работи (лицензи, бюрокрация, такси и т.н.). България заема едва 45-то място по бизнес среда, и е сред най-изоставащите в ЕС, което показва големи възможности за подобрение.

Стъпка 3: Забрана за харчене на допълнителни средства под формата на анти-кризисен план

Това е най-лесно осъществимата част от нашия план. Необходимо е просто правителството да забрави последните 3 седмици на обсъждания и пазарене за повече пари и да се фокусира върху първите две стъпки. Широко дискутираните над 5 млрд. лв. инвестиционни разходи са набедени за антикризисни такива. Може да се погледне и от други гледна точка. Според изследване на ИПИ в периодите преди избори правителствата обикновено правят повече извънредни разходи[3] вероятно с предизборна цел. Подобен тип разходи често се правят набързо и непрозрачно, не се постигат желаните резултати и са налице множество злоупотреби.

Заключение

„Активната" борба на правителството с кризата чрез разходването на нашите пари трябва да спре. Нека вместо един държавен антикризисен план (или план „Станишев") да имаме няколко милиона индивидуални антикризисни плана. Нека да оставим у хората колкото се може повече от техните пари и те самите да решат сами за себе си какво поведение да изберат – дали да харчат, инвестират или спестяват. Нека премахнем ограниченията пред всички тези, които искат да реализират своите идеи. Правителството трябва да забрави за своето „насърчаване" и просто да спре да пречи на хората и бизнеса.

Правилата, налагани от държавата, могат да бъдат променени в рамките на няколко дни, при това без да се изхарчи и един лев. Именно това трябва да бъде приоритет и дори единствена задача на правителството.

Възможности за спестяване на разходи (хил. лв.)

Източник: Институт за пазарна икономика по данни от програмните бюджети

[1] „Успехите и провалите на българските правителства 1998 – 2007", ИПИ. Изследването е достъпно ТУК.

[2] „Данъчен стимул като отговор на кризата", Г. Ангелов, С. Дянков. Изследването е достъпно ТУК.

[3] „Допълнителните харчове на българските правителства 2000 – 2007", ИПИ. Изследването е достъпно ТУК.