План Б – ефекти от евентуално отлагане на членството на България в ЕС

Чл. 39 от Договора за присъединяване:

Ако въз основа на непрекъснатия мониторинг на Комисията върху ангажиментите, поети от България и Румъния в контекста на преговорите по присъединяване и по-специално въз основа на мониторинговите доклади на Комисията, съществува ясно доказателство, че състоянието на подготовката за приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС, в България или Румъния е такова, че съществува сериозен риск от това, една от тези държави да е очевидно неподготвена да отговори на условията за членство до датата на присъединяване на 1 януари 2007 г. в редица важни области, Съветът може да реши с единодушие, по препоръка на Комисията, датата на присъединяване на тази държава да бъде отложена с една година до 1 януари 2008 г.

Европейският съюз като стимул за реформа

Повечето икономически реформи, извършени в България, са направени не поради вътрешна убеденост на хората, които са ги направили, а поради външен натиск, главно от страна на международните финансови институции като Международния валутен фонд и Световната банка. Основното средство, чрез което те принуждаваха правителствата да извършват реформи, беше финансирането, което отпускаха на страната и което беше жизненоважно, защото поддържаше финансовата и макроикономическата стабилност. С течение на времето, обаче, финансирането от международните финансови институции започва да губи своята важност и техните възможности да предизвикват реформи в България намаляват.

Постепенно част от реформите започват да се извършват под натиск от Европейския съюз, който постепенно поема ролята, която МВФ и Световната банка играеха по отношение на насърчаването на реформите. Средството, чрез което ЕС може да стимулира промени е желанието на българските граждани и политици за пълноправно членство в съюза. Проблемът е, че колкото по-сигурно става членството, толкова по-трудно е на ЕС да влияе върху реформите в страната. В момента, в който една страна стане член на ЕС, вътрешният консенсус за извършване на необходимите промени изчезва, защото изчезва и главната причина за тези промени, изчезва “морковът”, както и “тоягата” в отношенията между ЕС и България.

Чрез предпазната клауза Европейският съюз се опитва да преодолее този недостатък и да стимулира България и Румъния да извършват реформи, а не да се успокояват, че вече са дефакто в ЕС и по тази причина да се смята, че нуждата от реформи е изчезнала. Оказва се, че липсата на вътрешна убеденост в българското общество за нуждата от реформи трябва да се запълва от външен натиск за тези реформи. В този смисъл предпазната клауза, особено ако успее да стимулира реформи без да се налага да се реализира, може да има значителни положителни ефекти върху страната. Реализирането на предпазната клауза би имало по-смесени ефекти – както положителни от гледна точка на стимулиране на реформи, така и отрицателни заради невъзможността за възползване от предимствата на членството в ЕС и риска за следващо забавяне на членството.

Свободно движение на хора

Свободното движение на хора в рамките на ЕС е едно от най-големите предимства, които може да донесе членството на една страна в съюза. За съжаление, вътрешните икономически проблеми в повечето страни членки доведоха до суспендиране на това право за новоприетите бивши социалистически страни. Въпреки това, три от старите страни членки /Ирландия, Великобритания и Швеция/ и две от новите /Малта и Кипър/ прилагат правото на свободно движение на хора към всички страни членки и ще го прилагат и по отношение на България след приемането й в ЕС.

Свободното движение на хора осигурява конкуренция на пазарите на труд с всички предимства, които следват от това. Докато на един ограничен национален пазар е възможно твърде лесно да се стигне до относителен дефицит или излишък на един или друг вид труд със съответните проблеми за икономиката, на един по-голям пазар включващ множество страни това по-трудно може да се случи. Освен това възможността за работа в други по-развити страни дава неимоверни възможности на гражданите на една страна да получат достъп до ноу-хау и опит, който могат на по-късен етап да приложат в родината си /ако са налице съответните условия като подходяща бизнес среда/. Не е маловажно и, че емиграцията на хора от България води до приток на средства от работещите в чужбина към техните роднини, които средства са много значителен и стабилно растящ национален доход, по-голям от целия бюджет за образование или здравеопазване на страната.

Забавянето на членството с една година води до забавяне на възможностите за легална работа в няколкото страни от ЕС, които нямат ограничение на свободното движение на хора. От това следва, че много хора ще продължат да работят нелегално там и също така немалко хора ще се опитат да емигрират нелегално, което представлява голям разход.

От гледна точка на свободното движение на хора, отлагането на членството на България в ЕС води до негативни последици. Те се смекчават единствено от факта, че не всички страни в ЕС допускат свободно работници от бившите социалистически страни до своя пазар на труда. Единственият отговор, който вътрешната политика може да даде на такава ситуация, е създаване на благоприятна вътрешна среда за бизнес, която да стимулира откриването на достатъчно добре платени работни места в България. Това няма да покрие щетите от евентуално отлагане на членството, но ще ги намали в известна степен.

Европейските фондове

Очакваните средства за България след присъединяването към ЕС са:

1) От датата на присъединяването, България и Румъния плащат следните суми, съответстващи на техния дял от капитала, внесен за записания капитал, определен в член 4 на Устава на Европейската инвестиционна банка. (2)

Тези суми се заплащат на осем равни вноски с падеж на 31 май 2007 г., 31 май 2008 г., 31 май 2009 г., 30 ноември 2009 г., 31 май 2010 г., 30 ноември 2010 г., 31 май 2011 г. и 30 ноември 2011 г.

2) Вноска в бюджета на ЕС – 1.24% от БВП

Използване на европейските фондове

Недостатъци:

• липса на опит и подготовка за използване на фондовете – най-вероятно в първите години парите за земеделие например ще бъдат по-скоро неефективно изхарчени (например за създаване на административни структури за управление и контрол на средствата, а не толкова за подпомагане на земеделските производители);

• промяна на стимулите за развиване на бизнес в сферите, които ще получат европейско финансиране – привличат се хора, които не се стремят да развиват бизнес, а единствено да се възползват от средствата;

• нарастване на държавната администрация, която ще администрира фондовете, и съответно разходите за нея. Както знаем администрацията фактически не произвежда добавена стойност, а само преразпределя средства. Възможностите за корупция са по-големи;

• основно изискване за получаване на средства от ЕС е съфинансиране от страна на държавния бюджет (минимум 25%). Това от една страна означава, че част от парите на всички данъкоплатци ще се използват за финансирането на определени групи в обществото. От друга, по данни на министерство на финансите се вижда, че въпреки нарастване на процента на усвояване на средствата те не се използват пълноценно.

• Евентуалното въвеждане и прилагане на нови технологии ще доведе до нарастване на производителността на труда, която е ниска в сравнение със средната за Европа, особено в селското стопанство.

Като заключение за еврофондовете можем да обобщим – очакваните средства от ЕС за 2007 г. в размер на 804.8 млн евро (1 573.6 млн. лв.) ще се изразходват за определени сфери и групи от обществото. Ако вземем данните за преизпълнението на приходите в държавния бюджет за 2004 г. – 1500 млн. лв., то можем да очакваме, че през 2005 година то ще бъде поне 1000 – 1500 млн. лв. В такъв случай е напълно възможно страната да продължи с реформите и без европейско финансиране. За поддържане на растежа на икономиката обаче е необходимо (и възможно) да се намали общата данъчна тежест. Така ефектът ще е най-голям и всеобхватен, няма да се правят излишни разходи и увеличаване на администрацията, ще се насърчи предприемачеството и заетостта.

Търговия

Свободното движение на стоки, доколкото не е възпрепятствано както това се случва със свободното движение на хора, е изключително важно предимство от членството в ЕС. То премахва възможни вътрешни монополи, които съществуват в момента в България, породени от ограничения във вноса на определени стоки и в същото време увеличава възможностите за износ на местна продукция, най-вече по отношение на земеделските стоки, които в момента не се търгуват свободно. От тази гледна точка евентуално забавяне на членството на България в ЕС ще е последвано от по-бавно интегриране на икономиката към световната икономика и съответно невъзможност за пълно използване на предимствата на разделението на труда.

Инвестиции

Отлагането на фактическото членство на България в Европейския съюз е темата, която се приема за основна преди и след изборите за народно събрание. Тази възможност се представя като единствено вредна за икономиката, като се отчитат само ползите от присъединяването, но се пропускат някои негативни ефекти, които също трябва да бъдат взети под внимание.

Присъединяването на България към ЕС означава, че е завършена хармонизацията на законодателството с европейското и следователно са приети някои регулации, които не са непременно полезни за бизнеса. При процеса на интеграция голяма част от законодателството беше прието без да се оцени какъв ще бъде ефектът от прилагането му върху бъгларските фирми. Основен принцип при въвеждането на нови регулации или при промяната на съществувашите такива, който е приет и в ЕС, е че се прави оценка на въздействието във вид на възможните ползи и разходи от тях. Така съответната регулация се приема само ако ползите от нея превишават разходите. Това изискване обаче, не беше спазено, тъй като управляващите бързаха да отчетат затварянето на преговорните глави като успех без да си дават сметка, че постигането на краткосрочната им цел – приключването на преговорите – може да противоречи на интересите на голям брой български фирми и граждани.

По този начин за голяма част от фирмите се създават съществени пречки пред функционирането им, тъй като те са длъжни да изпълнят определени стандарти преди приемането на България в ЕС. Това ще породи особено големи разходи за малките и средните фирми, които може да доведат и до техните фалити. Евентуалното отлагане с една година на фактическото членство на страната в ЕС би могло да да даде допълнително време за част от тези фирми да се подготвят и по този начин да ги предпази от фалит. Друга част от тях обаче, няма да могат да продължат да съществува