Петролни неволи
Нека си го кажем направо – Европа за пореден път зрелищно се простреля в крака, на фона на възторжените звуци на американската геополитическа свирка. Визираме, разбира се, дълбокомисленото ембарго, което ЕС наложи върху вноса на ирански петрол с цел “санкционирането на режима заради опитите му да се сдобие с ядрено оръжие”.
Дипломатическата инфантилност и безсилие на лидерите на САЩ и ЕС да постигнат конструктивен напредък в преговорите с Техеран доведоха до това де факто обявяване на търговска война на четвъртата по богатство на доказани петролни залежи и втора по газови залежи страна в света. “Скритата” цел на ембаргото е икономическата изолация на Техеран и свалянето на режима на Ахмединеджад от власт посредством предизвикване на криза вътре в страната. Тънкият момент в този толкова демократичен и про-пазарен подход към разрешаването на международни противоречия е, че за да има дори минимален ефект от въпросното ембарго, то трябва да бъде подкрепено от основните търговски партньори на Техеран. На този етап изгледи да се случи подобно нещо няма, дори напротив.
Да го обясним като за политици: Подходът “ние няма да си играем с вас” в случая е лишен от смисъл, тъй като “играчките” са всъщност собственост на Техеран, а Техеран си има достатъчно други съседски дечица, с които да си играе. Сред тях са Русия, Индия и Китай, които с нетърпение очакват 20 март 2012 г., когато по план иранският петрол ще започне свободно да се търгува на иранската нефтена борса във всички валути, освен в долари и евро. Съчетано с многобройните двустранни търговски споразумения, подписани между страните от групата BRICS през последните две години, които целят заобикалянето на долара в търговията помежду им, можем спокойно да заключим, че европейското ембарго не само няма да постигне целта си да дестабилизира режима в Техеран, но дори ще подтикне консолидацията на Иран, Китай и Индия.
Защо всичко това оказва толкова голямо влияние върху цената на петрола?
Петролът се търгува на капиталовите пазари във вид на фючърси, опции и други деривативни инструменти, което определя неговата изключителна чувствителност към икономическите и политическите тенденции и събития. Физическата доставка на суров петрол се договаря или на спот пазара, който се използва най-вече за осъществяване на еднократни сделки, или посредством сключването на дългосрочни договори. Поради особеностите при логистиката и транспорта на петрол, сключването на договори за незабавна доставка е рядко срещано. Именно поради това цената на петрола реагира изключително остро дори на съмнения за смущения във веригите за доставка, тъй като по своята същност търговията с петрол е обвързана с очакванията за бъдещето.
Какво очаква Европа и България?
За разлика от последното рекордно поскъпване през лятото на 2008 г., при настоящия скок цените на петрола се запазиха на високи нива за дълъг период от време и то в условия на нисък глобален икономически ръст. Едно по-нататъшно покачване на цената на ценната суровина ще предизвика свиване на обема на международната търговия и ще намали икономическата активност. При сегашните условия, именно цената на петрола е ключовият показател от значение за световния икономически растеж. Колкото по-висока е цената, толкова по-бавен ще е растежът и обратно.
Едно шоково поскъпване на петрола вследствие на ескалация на напрежението в Персийския залив или евентуално затваряне на Ормузкия проход ще се усети с особена сила в Европа, както поради цялостната нестабилност на европейската икономика, така и заради по-ниския към момента курс на общата валута спрямо американския долар в сравнение с лятото на 2008 г. Общата акцизна политика на страните от Европейския съюз ограничава възможностите им за реакция на фискално ниво, което може да подтикне европейските правителства към оперативни решения, подобни на наложения през миналата година от ГЕРБ едномесечен мораториум върху цените на горивата. Всички видяхме колко помогна последният.
Докато на запад, обаче, бизнесът и гражданите могат да се похвалят със своеобразен буфер на поносимост към временни колебания в цените на горивата (заради по-високото равнище на доходите), то в България такъв буфер на практика отсъства. Всяко увеличение на цените ще засегне бизнеса, най-вече износителите и преработвателната промишленост. Ако в отговор на покачването на цените потребителите свият търсенето, може да се очаква съкращаване на работни места и свиване на дейността на много предприятия в очакване на по-добри времена. Поскъпването на петрола няма да помогне и на бюджета, даже по-скоро ще навреди, ако печалбите на фирмите се свият, заетостта (и съответно – облагането на труда) намалее, а потреблението на горива и други продукти се свие.
В края на цялото упражнение ясно се вижда едно – дори и да предприемем, че ЕС и САЩ имат основателни причини да се съмняват в мирния характер на иранската ядрена програма, подходът към разрешаването на подобни проблеми с характерни за периода преди разцвета на финансовите пазари бюрократични средства просто не работи. До голяма степен лишена от собствена акцизна, митническа и дори търговска политика, България ще трябва да изиграе европейското хоро докрай. Дано когато ЕС започне отдавна планираната офанзива за унифициране на данъчната политика в Съюза, ситуации като днешната служат като обеца на ухото на българските управляващи.
