Пенсиите в Европа и България – ще си вземем ли поука?

 Вчера беше публикувана статистика на Евростат за пенсиите в Европа за 2002 г. Интересно е да се посочат основните констатации във връзка с посочените цифри.

В сравнение с 2001 г. през 2002 г. разходите за пенсии като дял от БВП общо за изследваните страни (ЕС – 15) се е запазил на ниво от 12.6%. Това разбира се не означава, че няма промени в тези разходи – в някои страни те растат, а в други намаляват. Според доклада включването в сметката за средния размер на разходите за пенсии и на новите страни членки на ЕС ще доведе до намаляване, макар и с малко на този процент. Разбираемо е защо е така – необходимо е само да се погледне графиката по-долу за да забележим, че страните от нова Европа са начело на класацията с най-ниски разходи за пенсии като дял от БВП.

Източник: Евростат
Забележка: * Данните за Ирландия не включват информация за професионалните трудови схеми на заетите в частния сектор поради липса на такава.

Как може да се обяснят тези разлики?

На първо място, ефектът от провеждането на различни по характер реформи влияе на размера за пенсиите . Тези реформи са положителни за страните от нова Европа и са довели до намаляване на тези разходи за разлика от Португалия например. Там поради промени в пенсионната система като увеличаване на минималния размер на пенсиите и включването на допълнителни критерии за получаване на пенсия (довели до по-голям брой хора с право на пенсия) са причина за нарастване на разходите за пенсии до 11.9% от БВП.

На второ място, разходите за пенсии зависят от ръста на БВП . Например, Германия (2%) и Швейцария (3.2%) имат продължителен ръст на разходите за пенсии основно поради ниския растеж на БВП за периода 1993 – 2002. Обратното може да се каже за прибалтийските страни.

На трето място, разходите за пенсии зависят и от възрастовата структура на населението и делът на хората, които от една страна правят вноски за пенсии, а от друга броят на пенсионерите, които получават такава. Гърция е страната с най-бързо остаряващо население в Европа в периода 1993 – 2002 (от всички ЕС – 15 страни) и затова има и относително високо нарастване на разходите за пенсии в този период (5.3%).

Интересно е да се отбележи също, че страните от стара Европа не регистрират голям растеж, но това комбинирано с първоначално високите разходи за пенсии означава, че не се правят ефективни реформи.

Какъв е изводът за България от тези красноречиви данни?

Няколко са основните причини за незабавна реформа на пенсионната система. Тук ще посочим тези, свързани с демографското развитие на страната, а чисто моралните аргументи ще оставим за друг коментар.

1/ Населението в България остарява с всяка година – все повече хора ще отговарят на критериите за получаване на пенсия;

2/ Раждаемостта е отрицателна – не се раждат „потенциални” платци на вноски в системата;

3/ Продължителността на живот нараства бавно, но постоянно – все по-дълго ще се получава пенсия;

4/ Част от хората в активна възраст напуснаха страната в последните години и така не допринасят за приходите в НОИ (въпреки че изпращат пари на семействата си , това са пари често за безработни, а не само за пенсионери и тези получатели продължават да получават пенсия от държавата) – хората в трудоспособна възраст не плащат;

Каква реформа може да се направи?

Институт за пазарна икономика отдавна предоставя решение за реформа на пенсионната система. На подстраницата на ИПИ, посветена на пенсионната реформа ( http://ime-bg.org/pr_bg/social_security.html ) могат да се намерят аргументи за нейното приватизиране, начинът по който това може да стане – п ремахване на осигуровките за държавния пенсионен фонд; осигуряване на пенсиите на настоящите и бъдещите пенсионери, които нямат натрупани средства в частен пенсионен фонд – от фонд “Пенсии”; о сигуровка в частен пенсионен фонд; о сигуровките в пенсионен фонд, включително тези над задължителните 8%, да не се облагат с данъци; предоставяне на свобода за инвестиране на набраните средства от пенсионните фондове и т.н.

ИПИ е предложил и начин, по който ще се финансира тази реформа. Част от нашите предложения са приложени на практика в някои страни и са причина за по-висок растеж, по-високи пенсии и благоденствие на обществото.

Ние ще продължим да обясняваме реформата и да предлагаме решения. Опонентите и критиците може понякога да намират пропуски в дизайна и изпълнението на промените, но това не трябва да ни отклонява от основната цел – прекъсване на зависимостта от държавата, предоставяне на възможност за планиране, инвестиране и постигане на по-висока доходност от направените вноски, и в крайна сметка – осигуряване на милиони левове за българската икономика.