Пчеларството: поредният „специален“ (и силно регулиран) сектор

Word Format (Word Format)

През седмицата парламентът намери време да одобри на второ четене законопроект за пчеларството, внесен от народните представители Коста Костов /НДСВ/ и Венцислав Върбанов /ОДС/. От мотивите и чл. 2 на закона може да се разбере, че целите са две:

1/ Увеличаване на броя на пчелите, за да се опрашват всички ентомофилни растения

2/ Производство на качествени пчелни продукти

На първо място е редно да отбележим, че мотивите по никакъв начин не подсказват как съответните разпоредби на закона ще доведат до реализация на целите. Например, вносителите не обясняват как пчелните семейства ще се увеличат от 450 000 до 1 000 000 заради функционирането на закона.

На второ място, съвсем наскоро същото това народно събрание прие закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, за който неведнъж сме писали в това издание. В него се ограничават възможно допустимите цели на регулирането (т.е. на ограничаването на свободата на достъп до пазара), като със сигурност опрашването на растенията и постигането на качествени продукти не попада сред тях.

Законът въвежда допълнителни режими: три регистрационни – два за собствениците на пчелни семейства и един за селекционно – развъдните ферми, както и един лицензионен – за преработвателите на восък и производителите на восъчни основи. Отново вносителите не са си направили труда да обяснят защо е нужно да има предварителен контрол за постигане на целите на регулирането, т.е. за спазване на същинските изисквания към участниците на пазара.

По отношение на самите регулации, въведени със закона, могат само да се задават въпроси:

1/ Защо в България трябва да се отглеждат само българска порода пчели?

2/ Защо селекцията и репродукцията на пчелни майки да се извършва според правилата на Министерството на земеделието и горите?

3/ Защо могат да се търгуват само пчелни майки и роеве, произведени в регистрирани селекционно – развъдни ферми?

4/ Защо трябва да има национална програма за пчеларството?

Списъкът може да бъде продължен. Но не може да не се озадачаваме от желанието на българската държава да се грижи за опрашването на растенията, при положение, че в продължение на хиляди години растения по тези земи е имало без закон за пчелите, дори без съществуване на самата държава.

Всъщност някои от разпоредбите на закона имат доста здрав смисъл. Но това са тези правила, които определят как се идентифицират пчелните семейства, как се решават спорове относно собствеността, какви са забраните, чрез които се предотвратяват болести, и следователно риск за здравето на потребителите. Урежда се и статута на публичните складове за пчелни продукти, които биха улеснили финансирането и дейността на търговците от бранша, по подобие на регламентирането на складовете за зърно. Така че, все още има възможност, според волята на администрацията, която е натоварена на изпълнява закона, ограниченията върху бизнеса да са минималните допустими, а усилията да се насочат най-вече към създаване на повече яснота по собствеността, търговията и отговорността при вреди.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.