Оздравяването на общини вече струва 18,5 млн. лв.
Министерството на финансите публикува финансовите показатели на общините към края на второто тримесечие на 2017 г. Фокусът нормално попада върху общините, които са в процедура по финансово оздравяване. В този списък остават 32 общини, които формиратоколо 8% от разходите по общинските бюджети в страната. Разходите на въпросните 32 общини са 430 млн. лв. за 2016 г. спрямо близо 5,2 млрд. лв. общи разходи навсички общини. Различно изглеждат нещата при просрочените задължения по бюджета – 93 млн. лв. в 32-те общини спрямо общо 150 млн. за всички или близо 2/3 от просрочнията са в общините в процедура по финансово оздравяване (към полугодието на 2017 г.).
На пръв поглед ефект от процедурата по финансово оздравяване има – просрочените задължения на 32-те общини са намалели с 20 млн. лв. за една година (спрямо второто тримесечие на 2016 г.). В същото време обаче, от данните се вижда, че размерът на общинския дълг на тези 32 общини е скочил с 20 млн. лв. за същия период. Голямата част от този ефект – спад на просрочията и скок на дълга, се дължи на отпуснатите безлихвени заеми от държавата към шест от проблемните общини в размер на общо 18,5 млн. лв.
Таблица: Отпуснати безлихвени заеми по оздравителни планове към общините
Източник: МФ
Шестте общини с безлихвени заеми са Тетевен, Белово, Велинград, Септември, Перник и Сливен. На тези общини вече са отпуснати 18,5 млн. лв. при общ размер на просрочените задължения и плащания по плана за оздравяване от 62 млн. лв. Размерът общо на разходите на шестте общини пък е 191 млн. лв. за 2016 г., тоест безлихвените заеми представляват около 10% от бюджета им. Последното съвсем не е малко, а в същото време може и да се окаже недостатъчно на фона на проблемите им.
Нещо, което прави впечатление също, е, че най-проблемните общини и тези с получени безлихвени заеми съвсем не са от най-малките в страната. Две от тях, Перник и Сливен, дори са областни центрове. Има и други областни центрове като Кърджали и Видин, които не са получили безлихвени заеми, но са в списъка от 32 проблемни общини. Това още веднъж показва, че пред общинските финанси има структурни слабости, който предпоставят появата на проблеми дори пред тези, който би следвало да са в добра позиция спрямо масата малки общини със скромни бюджети.
Многократно сме заявявали, че основната структурна слабост в общинските финанси е именно липсата на адекватен собствен ресурс. Картата по-долу представя дела на приходите от общите постъпления на общините, така както се следят от финансовото министерство – огромната маса от общините са под 50%. Липсата на собствен ресурс не само е предпоставка за изпадане във финансови затруднения, но и прави излизането от една подобна процедура по оздравяване по-трудно поради липсата на адекватни инструменти за генериране на приходи.
Тепърва ще видим какви резултати ще постигне политиката с планове за оздравяване и отпускане на безлихвени заеми. Към момента няма яснота как вървят преговорите между отделните общини със затруднения и финансовото министерство и съответно колко още общини ще получат безлихвени заеми. Отпуснатите до момента са с краен срок на погасяване 1-ви декември 2019 г., като тогава на преден план ще стои и въпросът дали да бъдат опростени, тъй като има и такава възможност.
