Отново за въвеждането на ДДС в туризма
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На редовното заседание на парламентарната Икономическа комисия в сряда (31.10.2001) представителите на Българската асоциация на туристическите агенции за пореден път лобираха против въвеждането на ДДС за туристическите пакети, продавани в чужбина. Те бяха подкрепени от депутати от всички парламентарни групи.
Според предложените поправки в ЗДДС тези пакети подлежат на облагане, а туроператорите ще могат да си възстановяват 65 % от данъчния кредит. Според финансовото министерство ефективната данъчна тежест ще е 7 %.
Основните аргументи „против“ въвеждането на данъка са:
1/ В момента българския туризъм е постигнал „равновесие между качество и цена“. Въвеждането на ДДС и последващото оскъпяване на туристическия продукт, съчетано с неблагоприятната геополитическа обстановка, ще доведе до силно свиване на търсенето. От БАТА очакват туристопотока да намалее с 45-50 % като резултат на въвеждането на ДДС. 2/ Двата възможни ефекта от въвеждането на ДДС са повишаване на цените или влошаване на качеството, което ще направи туризма неконкурентноспособен. 3/ Туризмът е индустрия, която носи най-големи приходи в бюджета. Туристите, които идват в България, така или иначе плащат ДДС върху всички ползвани услуги. В световен мащаб продажбата на туристически пакети е призната за износ. 4/ Туризмът е основен източник за покриване на дефицита в платежния баланс. Свиване на продажбите в чужбина ще се отрази негативно върху салдото по платежния баланс. 5/ В сферата на туризма са заети повече от 6 % от активното население на страната. Очакваният спад ще се отрази негативно на заетостта; 6/ Ще пострада и цялата верига от свързани производства, най-вече селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост; 7/ Договорите за 2002 г. вече са сключен при определени цени.
Коментар:
ИПИ многократно е коментирал дебата по въвеждането на ДДС в туризма (връзка). Това, което може да се добави по повод на аргументите на туристическите агенции е следното:
1/ Наистина може да се твърди, че за момента българския туризъм е постигнал своеобразно равновесие между цена и качество. Това равновесие обаче се изразява в ниски цени за качество далеч под европейските стандарти. То не може да се изтъква като конкурентно предимство. В международен аспект имиджа на България на евтина опция за туризъм има и своите негативи. Според някои анализатори той може да оказва негативно отражение върху българския експорт като цяло, предполагайки ниско качество и неефективна бизнес среда (виж тук).
2/ Неблагоприятната геополитическа среда не може да бъде аргумент за фискални цели. Тя е свързана с общия риск при правенето на бизнес и в този смисъл е грижа не на хазната, а на самите туристическите агенции. Освен това, когато се дават подобни аргументи, трябва да се има предвид, че липсата на твърдо търсене на туристически услуги в България се дължи предимно на местни фактори (виж тук ).
3/ Ако туроператорите вече са продали пакетите си за следващата година по цени без ДДС, то въвеждането на данък на практика означава, че плащането му ще се поеме от самите агенции. Това от своя страна може да доведе до пренасочване на средства за инвестиции към бюджета. От друга страна обаче, въвеждането на ДДС от началото на 2002 г. беше договорено още миналата година, когато се постигна съгласие за едногодишно удължаване на гратисния период. Ако въпреки това агенциите са продавали пакети без предвиден данък, то това вероятно показва, нагласата сред туристическата индустрия за ново отлагане. А така се получава порочен кръг. От друга страна обаче действията на правителството са доста противоречиви. От една страна то обявява туризма за приоритетен отрасъл, което на практика означава по-леки условия на опериране, а от друга страна затруднява това опериране, облагайки го (връзка). Още повече, че фискалните ефекти от въвеждането на ДДС са съмнителни.
