Отново за публичните разходи: какво показват сметките на Сметната палата

Word Format (Word Format)

Тази седмица публичните разходи занимаваха не само Световната банка, но и Сметната палата, която публично разпространи отчета си за изминалата година, като така разкри допуснати злоупотреби и порочни практики при разходването на публични средства от времето на кабинета „Костов“. Според Сметната палата са нужни промени най-малкото в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и най-вече промяна на Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) или приемането на нов, тъй като действащият е прекалено остарял. Сред другите водещи изводи на палатата са:

1/ При планирането на отделните бюджети не се включват всички законово регламентирани източници на приходи и не се търсят резерви за разкриване на допълнителни приходи. Не се полагат достатъчно усилия за събирането на собствени приходи и вземания на бюджетните организации.

2/ Допускат се незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи, както и разходи, които не са предвидени по съответните бюджети. Не са създадени достатъчно ефективни механизми за контролиране на размера на бюджетните разходи, тяхното разпределение и икономично използване в условията на ограничени ресурси.

3/ Извършват се чести корекции по отделните бюджети. В много случаи те се правят в края на бюджетната година или след нейното изтичане, с което се узаконяват фактическите приходи и разходи. По този начин се получава грешна представа за спазване на бюджетната дисциплина и за добро управление на бюджетните средства.

4/ Правото на изпълнителната власт да се разпорежда с допълнителни приходи по републиканския бюджет и възможността без ограничения да оперира с тези приходи създава предпоставки за подценяване на ролята и ангажираността на Народното събрание за разпределянето и насочването на допълнителните приходи чрез промени в закона за държавния бюджет.

Коментар: 1/ На практика направените от Сметната палата проверки само потвърждават нещо, което всички знаем: докато се преразпределят средства през държавния и общинските бюджети, ще има злоупотреби и неефективно разходване на публични средства. Някои от тези злоупотреби могат да се избегнат, като се въведат стандарти за отчетност и контрол над изпълнение на отделните пера по министерства и държавни агенции. Други могат да се намалят като се спазват законови процедури, като тези, предвидени при възлагане на обществени поръчки. Най-добрият начин обаче да се премахне практиката да се подхранва администрацията или пък да се връщат политически услуги през публичните финанси е да се намалят финансовите средства, които се разходват в т.нар. публичен сектор. Това може да стане като се съкратят бюджетите на държавната администрация и като се прехвърлят правата върху все още държавната собственост в частни ръце.

2/ Известно е, че разпоредби от Закона за устройство на държавния бюджет позволяват да се изразходват по усмотрение на министъра на финансите без санкция от Народното събрание натрупаните излишъци, като се преразпределят от едно перо в друго отпуснатите от бюджета средства (чл.35, ал. 2). Затова и практика всяка година е в държавния бюджет да се залага по-ниска разходна част, която позволява да се формират значителни бюджетни излишъци. Явно въпрос на политическа воля е да се ограничи тази практика, която позволява да се одобряват едни, а да се разходват други бюджети. Позиции за и против на различните институции могат да се прочетат в решение на Конституционния съд по тези разпоредби в Закона за устройство на държавния бюджет от март миналата година (№6 от 29.03.2001 г.). Независимо от установените и в този отчет на Сметната палата слабости на тези разпоредби (след извършените проверки се установява, че за 2000 г. бюджетът на Министерството на финансите е коригиран 28 пъти, с което се увеличава на 25 на сто), надали ще видим промени.

3/ На база констатации Сметната палата ще направи преглед на законодателството и ще представи своите предложения на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Въпреки откритите злоупотреби палатата трудно може да наложи административни санкции. Така например по Закона за обществените поръчки срокът, през който могат да се съставят актове за административни нарушения, е шест месеца от установяване на нарушението до три години. Сметната палата е констатира нарушенията, но няма право да издава наказателни постановления. Агенцията за държавен вътрешно-финансов контрол е проверява направените констатации и издава наказателен акт, но според отчета докато текат проверките, давностният срок изтича. Освен това за да се приемат законодателни промени, те трябва да бъдат гласувани от мнозинството в Народното събрание. Като се има предвид, че нарушенията се правят от управляващата политическа партия, то трудно може да си представим инициативата за ограничаване на злоупотребите да е на тези, които се ползват от предимствата на неприлагани разпоредби и слаб контрол над разходваните бюджети.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.