Отново се създава гилдия

 

При въвеждането на минимални цени за проектите в строителството преди почти година един от основните мотиви, който беше използван в полза на тази мярка беше въвеждането на ред в бранша и избягване на дъмпинга на цените. Вече виждаме ясно резултатът – нарастване на цените на проектантските услуги поне два пъти (което се калкулира в цените на новопостроените имоти) и създаване на условия за монопол в бранша. Същото е на път да се случи и с оценителите.Тази седмица на заседание на икономическата комисия в парламента бе разгледан на второ четене законопроект за независимите оценители с вносител Ралица Агайн и група народни представители. Разглеждайки проекта не можем да не направим следните коментари.

  • Създава се Камара на независимите оценители, която ще бъде надзиравана от Комисията за финансов надзор. При наличието на няколко професионални организации, които са възникнали доброволно и членството в които се възприема като атестат за професионализъм на оценителя (например Асоциацията на бизнес-оценителите) е спорно защо е необходима нова структура в бранша. Още повече наложена от държавата чрез закон. Излиза, че отново държавата знае кой е достоен да стане оценител, знае как трябва да се организира “пресяването” на достойните и също така тя се наема да надзирава професионалната организация на оценителите.

  • Новосъздадената Камара ще издава удостоверения за правоспособност за независими оценители, които единствено ще доказват и предоставят правото на оценителя да извършва такава дейност. Така фактически се създава поредната гилдия, която с различни изисквания ще може да налага бариери за навлизането на нови участници. При ограничаване на достъпа до този професия се намаляват стимулите на съществуващите участници да бъдат ефективни и да изпълняват професионално

  • Камарата ще води регистър на оценителите. В проекта е посочено, че “правото да упражняват професията на независим оценител имат само лица и предприятия, които са вписани в регистъра на Камарата”. В проекта не се казва какво става с вече съществуващите оценители – дали например те ще бъдат включени автоматично в регистъра или ще трябва да кандидатстват за издаване на удостоверение, което означава разход на време и средства. Паричните разходи е съвсем нормално да се калкулират в цената на оценителките услуги. Разходът на време и усилия може да е стимул за определени субекти да отпаднат, което пък може да доведе до ограничено предлагане на този род услуги.

  • В мотивите на закона се казва, че една от целите за неговото създаване е, че “Обществеността е почти ежеседмично свидетел на публикации в медиите за сделки с разпореждане с държавно или общинско имущество, които се основават на независима оценка и които видимо се различават от действителната пазарна стойност на обектите”. Тази седмица бяхме отново свидетели на подобна случка – на сесия на столичния общинския съвет беше взето решение за продажбата на общински имот на привлекателно място по цена, която е в пъти по-ниска от пазарната. Това е очевиден пример на предварително „уредена” продажба на избрана фирма, но начинът това да стане е направената оценка на лицензиран оценител. Има още много подобни примери, когато оценките на определени имоти не отговарят дори приблизително на пазарните цени в момента на изготвянето им. Проектът за закон за независимите оценители няма да предотврати подобни случаи. Репутацията на фирмата, изготвила оценката ще накара нормалните хора да не използват услугите и. И поради това не е необходимо налагането на куп изисквания и процедури върху оценителите. Единственият разумен начин за постигане на прозрачна приватизация в тези случаи е процеса на раздържавяване да се извършва единствено чрез провеждането на публичен търг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.