Отново мерки на БНБ

На 22 февруари управителният съвет на Българската народна банка въведенови мерки против бързия ръст на кредитите, отпускани от банките. Меркитесе въвеждат чрез промяна в Наредба 21 за задължителните минимални резерви,които банките поддържат в БНБ.

Според промените банките с най-агресивна кредитна политика следва да формиратдопълнителни задължителни минимални резерви. Банките с най-агресивна кредитнаполитика са тези, които отговарят едновременно на два критерия: 1. Да сапревишили определения от централната банка тримесечен темп на нарастванена кредитите от 6 % за 1 тримесечие, 12 % за първите две тримесечия, 18% за първите три тримесечия, и 24 % за цялата година; 2. Сборът на предоставенитеот тях кредити и рисковопретеглените приравнени на балансови активи задбалансовипозиции, намален с размера на собствения им капитал, да надхвърля 60 насто от привлечените от тях средства от лица, различни от банки и небанковифинансови институции. Допълнителните задължителни резерви са в двоен размерна абсолютната сума на надвишението над заложения тримесечен ръст.

Според БНБ целта на новите мерки е продължаване политиката “на стабилизацияна темповете на нарастване на кредита за частния сектор до умерено равнище,което може да бъде поддържано в средносрочен период, без да се застрашавафинансовата стабилност”. Освен това мярката е временна и ще действадо момента, “в който се достигнат по-умерени и устойчиви темпове на нарастванена кредита за частния сектор”, но БНБ си запазва правото да предприемедопълнителни мерки с цел “постигане на балансирано и устойчиво нарастванена кредита за частния сектор”.

От посочените по-горе цели става ясно, че БНБ намира ръста на кредита къмчастния сектор за прекалено бързо растящ, което според централната банкане е балансирано и устойчиво и застрашава финансовата стабилност. Освентова БНБ възприема предприетите мерки като “допълнителен “буфер”срещу потенциална реализация на натрупания кредитен риск”, като мерките“отчитат индивидуалните рискови характеристики на банките”

Всичко това показва, че основната причина за предприетите от БНБ меркие свързана с риска за финансовата стабилност, породен от невръщане на кредити/кредитен риск/ към част от банките, които банки са с “най-агресивнакредитна политика”.

Нормално е на един пазар тези компании, които работят неблагоразумно, дафалират. По този начин съответният пазар се изчиства от неефективните компании.Какво е различното с банките в България? Разликата е, че депозитите в банкитеса гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Ако фалирабанка, фондът е длъжен да изплати влоговете на хората в тази банка. Въвфонда, обаче, има 254 милиона лева /към края на януари 2005 година/, коитоса крайно недостатъчни, за да покрият фалита дори на една средна банка.Тоест, ако фалира една средна банка, фондът за гарантиране на влоговетеще се изпразни и ще има нужда от бюджетна субсидия в огромни размери. Това,от своя страна ще доведе до голям бюджетен дефицит и е възможно да предизвикабанкова паника и масово теглене на влогове, а освен това ще доведе до голямаинфлация и възможни последващи рискове.

Очевидно проблемът се поражда от наличието на фонд за гарантиране на влоговете,който не може да гарантира влоговете. Това не е нов проблем – още първияттакъв фонд, създаден през 1829 година в щата Ню Йорк, среща подобни затруднения,защото размерът на вноските за всички банки е еднакъв. Това води до субсидиранена слабите институции за сметка на силните, защото всички те получават гаранцияза дълговете си от фонда и съответно дори слабите институции успяват дапривлекат клиенти. Когато обаче тези по-слаби банки фалират плаща фондът,който се финансира от всички. Защитата на всички банки прави и клиентитепо-малко предпазливи за дейността на банките, което позволява на банкитеда поемат повече рискове. Всъщност това е добре познатият проблем с моралнияриск (moral hazard), възникващ от непазарното застраховане на депозитите,при което размерът на застрахователните вноски не зависи от стабилносттаи риска на банката. Неслучайно този първи фонд за гарантиране на депозититефалира през 1841 – 1842 година при фалита на 11 банки.

Решаването на проблема с непазарността и слабостта на фонда за гарантиранена депозитите чрез допълнителни мерки на БНБ има като негативен резултатограничаване на възможностите за увеличаване на кредита към частния сектори съответно покачване на лихвите по кредитите. Това при равни други условияозначава по-малко инвестиции и по-нисък икономически растеж. Друга цена,наложена от мерките на БНБ е това, че с тях се пречи на неефективните банкида фалират и по този начин да се засили банковият пазар, т.е. пречи се наестествения отбор и конкуренцията да действат. С други думи, мерките наБНБ имат своята цена за реалната икономика и ако има възможност да се избегнатили да се заменят с по-ефективни мерки това трябва да се направи.

Най-ефективният и пропазарен вариант, който може да се предложи като алтернативана мерките на БНБ, е реформа в дейността по гарантиране на депозитите. Товаможе да стане чрез изискване банките да застраховат своите депозити приголям чуждестранен застраховател, който в случай на фалит може да покриезадълженията към вложителите /което фондът за гарантиране на депозититене може да направи/. Застрахователят ще има стимул да оцени риска, поеманот съответната банка и съответно ще иска от по-рисковите банки по-високипремии, което ще ги принуди да бъдат по-благоразумни, за да не плащат високизастрахователни премии. Чрез застраховането при голям международен застрахователсе избягват и двата проблема – няма да има нужда от бюджетни разходи прибанкова криза, нито пък фалитът на отделна банка ще доведе непременно добанкова паника. По този начин няма да има и разход за икономиката под форматана по-високи лихви и по-малко предлагани кредити.

Разбира се, има и по-краен вариант за справяне с проблема – премахванена гарантирането на влоговете въобще и тогава всеки човек ще трябва самда поеме отговорност когато си влага парите в една или друга банка. Тозивариант, обаче, не е възможен заради изискванията на Европейския съюз /въпрекиче той действа в страни като Нова Зеландия, например/.

Изводът е, че съществува проблем, свързан с фонда за гарантиране на влоговете,но приетите от БНБ мерки са прекалено скъпо решение на този проблем. По-ефективноторешение е реформа на самата система за гарантиране на влоговете.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.