16-12-2006

Относно идеята на управляващите за създаване на фонд “Проекти”

Заделяне на средства от държавния бюджет за функционирането на този фонд.

Създаване на нова административна структура, която също се поддържа със средства на данъкоплатците.

Алтернативната цена на тези ресурси, които могат да се вложат в други по-рентабилни инвестиции или да бъдат насочени към проекти, които в дългосрочен план ще допринесат за по-голям растеж на икономиката.

Социална цена – фондът ще бъде финансиран от приходите от данъкоплатци, които са всички активни предприемачи в страната. Проектите по еврофондовете така или иначе трябва да бъдат съфинансирането от националния бюджет (между 15 – 20%), което означава, че данъкоплатците ще бъдат натоварени с тежестта на финансирането на предварително зададени сектори и райони. Допълнителното натоварване на данъкоплатците е трудно да се легитимира и от политическа и социална гледна точка, не само от икономическа.

Увеличаване на цената на услугите, които ще се финансират с тези средства. От това ще загубят тези предприемачи и фирми, които ползват същите услуги без да получават финансиране от фонда.

Увеличаване на риска от финансиране на нерентабилни проекти, които няма да издържат на пазарната конкуренция и ще фалират.

Евентуалните ползи включват:

По-лесен достъп до финансиране на общински проекти и осъществяване на рентабилни инвестиции от новостартиращ бизнес.
Увеличаване на усвояемостта по фондовете – ползите от които се ограничават до внос на know-how и увеличаване на сътрудничеството между предприемачите.
Увеличаване на заетостта в някои райони, което ще доведе до намаляване на социалните придобивки и помощи и разгръщане на предприемачеството.

Монетаризирането на тези ползи и разходи зависи от множество допускания и прогнози за макроикономическата картина на страната – по сектори и региони. Но докато ползите са по-скоро потенциални и несигурни, разходите от икономическа и социална гледна точка са значителни. Създаването на фонд, който ще подпомага реализацията на дирижирани проекти само по себе си засилва властта на чиновниците и вмешателството от страна на държавата на пазара. На свободния пазар цената на капитала е изискуемата норма на печалба, която определя дали даден проект е рентабилен и дали да се избере пред множество алтернативни. Когато цената на капитала е изкуствено занижена, тогава рискът от предприемане на проекти, които в дългосрочен план нямат перспектива или няма да отговорят в пълна степен на пазарната действителност, се увеличава многократно. Банковите институции и финансовите посредници, които са се специализирали в оценяване на проекти и изготвяне на рисков профил на кредитополучателите, имат стимулите да действат ефективно и да се ръководят от пазарни показатели. Служителите на държавния фонд ще възприемат задълженията си до голяма степен като натоварени със социална или политическа функция, именно защото този фонд трябва да бъде алтернатива на “капиталистическите” механизми на финансиране.

Вместо да предлага създаване на нови административни структури, които допълнително ще натоварят националния бюджет, управляващите трябва да насочат усилия към осигуряване на по-голяма и достъпна информация за бъдещите бенефициенти, създаване на максимално прозрачни правила за усвояване на фондовете и обучение на общинската администрация за възможностите, които се предлагат за развитие на регионите. Трябва да се изхожда от презумпцията да се подобри бизнес средата като цяло, а не да се усвоят максимално пари от ЕС, дори с цената на допълнително натоварване на предприемачите и бизнеса. Защото за дългосрочното развитие на икономиката е важно не колко пари са усвоени, а къде и как са инвестирани.