Откъде идват иновациите в образованието?

Българското общество обръща все повече внимание не само на ключовата роля на предприемачите в стопанството, но и на положителното им влияние върху обкръжаващата ни среда. Често обаче се пренебрегва една важна група иноватори, които с всички сили се опитват да променят една тромава и неработеща система, без да чакат разрешение или административна подкрепа (дори напротив, държавата активно им пречи) – това са родителите, търсещи и намиращи алтернативни форми на образование за децата си.

На практика говорим за предприемачество в най-чист вид – търсене на начини да се създаде нещо ново и работещо или да се повлияе и замени това, което вече не създава очакваната стойност. В случая с родителите, които създават алтернатива на държавното образование, каузата е още по-важна, защото се гради бъдещето на един човешки живот. И тъй като основната характеристика на предприемачите е да действат, когато около себе си виждат възможност за положителна промяна, то отказът от участие в една система, която малко хора биха нарекли добре работеща, е чудесен пример за ползата от личната инициатива.

В последните седмици внимание привлякоха група родители-предприемачи, избрали да обучават децата си вкъщи. Така наречените домашни ученици (homeschoolers) не посещават училища или детски градини, а следват своя програма, която може да включва уроци от родителите, частни учители, специализирани курсове, онлайн обучение, самостоятелна работа и др. Както при всяка дейност, извършвана от хора с разнообразни възможности и интереси, няма една единствена формула или метод за провеждане на домашното обучение.

В това се крие и едно от основните му предимства пред централизираното държавно образование. Противно на схващанията, образованието не е „консервативна система”, само защото за оценка на продукта му са нужни години. Много по-важна причина за липсата на положителни промени е централизираната и ръководена от чиновници и политици пирамидална структура. При такава тромава система, на която са нужни години дори за най-малка промяна, изоставането и регресът са нещо очаквано. Точно липсата на експериментиране и разнообразие (две важни характеристики на предприемаческата дейност) превръщат публичната просвета в една ретроградна машина.

И все пак, ако не ни е достатъчно удовлетворението на самите родители и домашни ученици (би трябвало да ни е), да погледнем някои изследвания за това как такива ученици се справят спрямо възпитаниците на публичното образование. Според сравнение, проведено от организациите, организиращи двата най-важни кандидастудентски изпита  в САЩ – ACT и SAT –  през 2002 г. на първия от споменатите изпити домашните ученици бележат резултат от 22,5 точки, докато средното за страната е 20,8, а на втория – 1092 т. спрямо средно за страната от 1020 т.

Серия изследвания на Paula Rothemel (2000, 2001) от Durham University в Англия също представят интересни заключения. Образованите вкъщи деца достигат по-високо ниво на разбиране в четенето и математиката от средното за страната. Още по-важен извод на P. Rothemel е, че при домашните ученици не се забелязва разликата между по-бедни и по-богати, характерна за този тип тестване на ученически знания. Rothemel стига до заключението, че домашното образование не само предоставя добър продукт, но представлява и сериозна алтернатива за хората, които не са със стабилна материална позиция.

Dr. Larry Shyers от University of Florida изследва често срещаните критики, отправяни към обучението вкъщи – а именно, че тази форма на обучение създава деца, които не се вписват добре в обкръжаващата ги социална среда. Dr. Shyers наблюдава ученици на възраст между 8 и 10 години, като едните посещават обикновено училище, докато родителите на другите са избрали алтернативата на домашното образование. Тренирани специалисти по детска психология, без да знаят кое дете в каква среда се развива, стигат до заключението, че между двете групи няма разлика в самоувереността (измерено с тест за социално развитие), а в същото време домашно образованите деца имат по-малко поведенчески проблеми от своите връстници в училищата.

Независимо от мнението на експертите, важното в случая е, че родителите, дали в САЩ, Великобритания или България, не са доволни от това, което им предлага държавата и са предприели стъпки да се погрижат децата им да получат качествено образование. Това е истинско предприемачество, то не се нуждае от субсидии и „насърчаване”, а просто от свободата да се развива до пълния си потенциал. В момента такава свобода липсва: вместо държавата да окуражава или поне да дава възможност на такива практики да съществуват, тя се опитва да спре иновацията и да наложи волята си върху родителите.

Източници:

Rothermel P., (2000) The Third Way in Education: Thinking the Unthinkable, Education Volume 28, No.1, pp. 3-13 Trentham Books

Rothermel P. (2001), A Nation-wide Study of Home Education in Education Now: 25 Years of Home-Based Education

Shyers, L. (1992) „Comparison of social adjustment between home and traditionally schooled children,“ University of Florida