Особените инвестиционни дружества
Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)
Двама народни представители от НДСВ (Севлиевски и Агаин) внесоха през лятото законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ). През седмицата Комисията по икономическа политика реши да препоръча на народното събрание да приеме закона на първо четене.
Както често се случва, добра идея може да бъде разработена лошо и приложена още по-лошо. Не е задължително това да става с лоши намерения.
Смисълът на особените инвестиционни дружества
Тези дружества са в едно и също време и начин на стопанска дейност и начин на агрегиране на капитал за инвестиции.
1. Схемата работи така: инвеститорите дават парите си на ДСИЦ, създавайки „резервоар“ от инвестиционни средства, а „резервоарът“ купува инвестициите, например дялове, недвижимо имущество, вземания от отдаване на лизинг и пр.
Веднъж създадено, дружеството издава акции, инвестира събраните средства и може би печели. Но то не плаща данъци. То действа като устройство за прехвърляне, което препраща облагаемия доход към акционерите. Те плащат според техния собствен данъчен статут. Например физическите лица у нас биха плащали данък доход по съответния закон, а пенсионните фондове не биха били облагани.
2. Иначе казано, ДСИЦ не би трябвало да имат данъчни преференции. Тяхното въвеждане би увеличило данъчните приходи в хазната, доколко агрегираният капитал и по-доброто управление на вложенията вероятно ще доведат до увеличение на дохода, така или иначе подлежащ на облагане. Най-важният смисъл на проектозакона е не в създаването на данъчни преференции, а в прехвърлянето на тези задължения към акционерите. Дружествата, които днес оперират на пръв поглед като ДСИЦ не действат по този начин, защото техният доход като корпорации е облагаем. Следователно законът следва да промени това положение, без да създава допълните усложнения.
3. Начинът на работа на тези дружества е свързан с издаването на ценни книги, със секюритизацията. ДСИЦ създават лесно прехвърляеми права върху даден актив. Родовото определение на секюритизацията е дадено от ОИСР: „издаване на търгуема ценна книга, подкрепена и гарантирана не от частна корпорация или публичен (държавен) орган, а от очаквани касови потоци от особени активи“.
Особеното при ДСИЦ е, че инвеститорите притежават активите непряко, т.е. не физически, а чрез акции в дружество, което притежава активите. Ценните книги, които ДСИЦ издава, са напълно обезпечени от неговите активи и затова се наричат ценни книги, обезпечени с активи.
4. В резюме: смисълът на ДСИЦ е: а) да групира подбрани активи, които произвеждат доход, в първоначално недействащо дружество с нарочен инвестиционен замисъл; б) дружеството да бъде капитализирано от инвеститори при най-свободния възможен режим; в) те да придобият и разпределят целия очакван и актуално придобит доход от така групираните производствени активи, намерения и инвестиционни дейности. Дружеството действа като довереник и пазител на правата на няколко инвеститори.
5. Ако тази схема бъде приложена без допълнителни усложнения, ние очакваме годишно генерираните инвестиции да са на равнището от около 0,3% от БВП и 1,5% от брутните вътрешни инвестиции. Смятаме, че след две-три години тези равнища ще бъдат сравними с най-добрите години за българската икономика и ще бъдат малко над средното съотношение инвестиции към БВП на страните-кандидатки за ЕС.
Основни качества на проектозакона за ДСИЦ
1. В общи линии духът на проектозакона съвпада с описаното по-горе, но именно само като дух, като настроение.
2. Авторите на законопроекта за си поставили за цел странични на инвестициите съображения, които усложняват материята и нейното приложение. Сред тях на първо място стои защитата на т.нар. дребни инвеститори, след това идва „подкрепата за капиталовите пазари“ и накрая „развитието“ на т.нар. „български колективни инвестиции в български начинания“.
Правната форма на тези усложнения естествено е въвеждането на ограничителни разпоредби. Те най-общо се свеждат до следното.
А) Определението на ДСИЦ поставя ударението не върху секюритизацията на активи изобщо, а върху такива, които са свързани на секюритизация на недвижими имоти и вземания (виж чл. 4). Неяснотата в това определение, подкрепена от нуждата за изясняване в последващи разпоредби остава впечатлението, че проектозаконът има предвид преди всичко инвестициите в недвижими имоти. Това впечатление не е просто повърхностно, то дава основания за тълкувания, които биха свели инвестициите само до такива в недвижими имоти.
Б) Въведено е изискване за запис на основния капитал („не по-малко от 30 на сто“) „от името и за сметка на институционални инвеститори“ (Чл. 5, ал. 1). В проекта няма определение на последния термин и той вероятно ще бъде тълкуван ограничително. Това прави регистрацията тромава. Но по-важното е, че мобилизирането на капитал през ДСИЦ всъщност се обезсмисля, доколкото полето на приложение се ограничава до съществуващата дейност на пенсионните и застрахователните дружества и банките. Пред свободните средства на граждани и фирми фактически се поставя изискването за вливане във фондове, контролирани от тези инвеститори. Това би замъглило ориентацията на инвеститорите.
В) Същият член на проекта (ал. 2 и 3) въвежда стъпка на увеличение на капитала от „не по-малко от 30 на сто“. Това изискване може да влезе в противоречие с общия смисъл на учредяването и съществуването на тези дружества. (Виж горния параграф, точка 4).
Г) Член 6, ал. 1 гласи, че „капиталът на ДСИЦ не може да бъде по-малък от 500 хиляди лева“. Тази идея вероятно ще има почти забранителен ефект за създаването на такива дружества. Необходимият капитал за учредяване на акционерно дружество по общия ред на чл. 161 от Търговския закон е осем пъти по-нисък от това, което въвежда новия закон. Новото изискване не отчита обстоятелството, че в България учредяването на акционерно дружество е около двадесет и пет пъти по-скъпо отколкото например в Ирландия.
Д) Законопроектът предвижда въвеждане на още един разрешителен режим с право на усмотрение от надзорните органи на капиталовите пазари. Съществува и изискване за търговия само на официалния пазар. Авторите на законопроекта са забравили,че капиталовият пазар е средство за пряко набиране на капитал, а не самоцел. Основният аргумент е защитата на т.нар. дребен инвеститор. Всъщност обаче законът експлицитно въвежда работа за лицензирани инвестиционни посредници, държавни надзорници, адвокати и оценители. Вероятният резултат ще бъде задържане на неразвитостта на капиталовия пазар.
Вместо заключение
Законопроектът е одобрен от комисията по икономическа политика на народното събрание и вероятно ще бъде приет на първо четене. Народните представите демонстрират явна склонност към аргументация, използваща реториката за бащиното отношение към избирателите и дребните инвеститори.
На дело обаче последните са добре защитени от вече действащото законодателство и усложненията, допълнително въвеждани от този законопроект, са безпредметни.
Доколкото обаче основният дух на проекта е осъществяването на механизма на прехвърляне на права през ДСИЦ, подобрения между първо и второ четене са възможни. Ако обаче не бъдат направени в нужната и описана по-горе насока, законът не би има съществен смисъл.