Още един бюджет с високи данъци и разходи беше приключен

През седмицата Министерството на финансите публикува на своята интернет страница данните за изпълнението на консолидирания държавен бюджет за месец декември и за цялата 2003 година (както винаги, в разрез със световната практика, министерството публикува данните във формат, който е неудобен за електронна обработка). Това ни позволява да направим анализ на извършеното във фискалната сфера през 2003 година.

През 2003 година общите приходи в консолидирания държавен бюджет са над 14 милиарда лева и са малко повече от разходите, поради което се формира минимален бюджетен излишък от 937 хиляди лева (виж таблица 1). Нарастването на приходите е над 12% спрямо 2002 година, а нарастването на разходите е повече от 10%. През декември месец са похарчени 2.3 милиарда лева, което представлява 16.4% от общите разходи на бюджета през цялата 2003 година.

Таблица 1: Консолидиран държавен бюджет

Източник: Министерство на финансите 

Данъчните приходи в държавния бюджет за 2003 са повече от очакваното по няколко причини. Една от тях е въвеждането на ДДС сметката, която намали част от възможностите за избягване на този данък. От друга страна, значително нарасна вносът, който се облага с мита, ДДС и акцизи. Вероятно заради въведените минимални осигурителни прагове и регистрация на трудовите договори са отчетени 100-150 млн. лв. ръст на приходите.

В закона за държавния бюджет за 2003 година заложените разходи са 13.6 милиарда лева. Действително изразходваните средства в края на годината, обаче, са над 14 милиарда лева. Това означава, че реално похарчените през 2003 година пари на данъкоплатците са с над 434 милиона лева повече от заложените. Тези средства можеха да бъдат върнати на данъкоплатците под формата на намаление на данъците. По този начин данъкът върху печалбата, например, можеше да се намали на 12% със задна дата от началото на 2003 година.

Ръстът на разходите в бюджета през 2003 година е 10.4%. Ако се провеждаше по-благоразумна политика, при която разходите да нарастват с темпа на инфлацията (2.35% средногодишно), щяха да бъдат спестени над 1 милиард лева. Тези средства са достатъчни за намаление на данъка върху печалбата и данъка върху доходите до около 10%. По-ниските данъци щяха да създадат по-благоприятни условия за развитие на икономиката, да увеличат инвестициите и икономическия растеж и по този начин да увеличат благосъстоянието на всички граждани. Това не се случи – беше предпочетено парите да се похарчат, което в най-добрия случай има само еднократен положителен ефект, но дългосрочен негативен ефект.

Допълнително постъпилите средства над очакваните бяха използвани за допълнителни разходи. Разходите за субсидии, едни от най-изкривяващи и противоречащи на икономическите принципи разходи, бяха увеличени с повече от 237 милиона лева спрямо планираните 719 милиона лева и достигнаха огромната сума от 957 милиона лева. Увеличени бяха с над 100 милиона лева капиталовите разходи (вместо част от тях да се съкратят, а друга част да се прехвърлят на частния сектор и да се разтовари държавният бюджет), с повече от 150 милиона лева разходите за заплати на огромната бюрокрация и т.н. Като цяло 2003 година беше годината на многото разходи, направени в края на годината по усмотрение на правителството, без да са гласувани от парламента.

През 2003 година събираемостта на данъците нарасна – приходите от данъци са с над 4% повече от предвиденото. От години различни министри от правителството обясняват, че когато се увеличи събираемостта на данъците ставките ще бъдат намалени (спомняме си обещанието на Лидия Шулева осигуровките да бъдат намалени с част от средствата, събрани в резултат на минималните прагове и регистрацията на трудовите договори). Както можеше да се предвиди, обаче, това не се случи. В момента, в който правителството получи повече средства, то моментално намери начин да ги похарчи, вместо да намали данъците. Не само не бяха намалени данъците през 2003 година, но нетно не бяха намалени и данъците за 2004 година (лекото намаление на преките данъци се компенсира с увеличение на косвените данъци). Изводът е, че в изключително благоприятен период, даващ големи възможности за намаление на данъците, правителството не направи нищо по този въпрос. Когато дойде не толкова благоприятен период вероятно пак няма да се направи нищо – тогава оправданието ще е, че периодът е труден.

Разходите в бюджета за 2003 година възлизат на повече от 14 милиарда лева. Въпреки че все още няма данни за брутния вътрешен продукт за четвъртото тримесечие на 2003 година (тъй като Националния статистически институт е доста бавен в изчисленията), бихме могли да твърдим с голяма доза сигурност, че разходите на държавния бюджет са над 40% от БВП. С други думи, няма промяна в сравнение със средните разходи през мандата на правителството на СДС. През 2001 година, обаче, НДСВ обещаваше, че ще направи радикална промяна и ще намали преразпределението през бюджета на 35% до края на мандата. През 2004 година при сегашните данъчни ставки няма причина да се очаква намаление на преразпределението, освен ако не се реализира сериозна икономическа криза. Ако все пак правителството държи да изпълни ангажимента си до края на мандата, ще трябва значително да намали данъчните ставки със задна дата от началото на 2004 година или в началото на 2005 година (значително намаление означава почти двойно намаление на всички преки данъци – данък върху доходите, данък печалба и социалните осигуровки).

През 2003 година, в резултат на изключително силните настоявания на Международния валутен фонд, правителството реши да завърши годината с балансиран бюджет. Това, обаче, въпреки че е позитивно само по себе си, показва и един проблем – правителството няма достатъчно собствена воля да постигне нулев бюджетен дефицит и се нуждае от чужди наставления и натиск. Понякога, както в случая, този натиск води до положителни резултати, но в някои случаи това не е така. Подобен пример е идеята на правителството да въведе нулева ставка за реинвестираната печалба през 2001 година, която беше злощастно изоставена след дебати с МВФ.

Заключението от статията идва само – още един бюджет с високи данъци и високи разходи беше приключен.