Още един аргумент за частна пенсионна система:Аргументът на доброволната солидарност
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Икономическата логика ни показва, че задължителното държавно пенсионно осигуряване – или както го наричаме за краткост данък „пенсия“ – означава национализиране на доход и намаляване на разполагаем доход в стопанството. Преди всичко обаче това е търсене на доброволна солидарност на малцинство, което може да се осигурява само, с мнозинство, което не може. Явно се счита, че това може да стане само при посредничеството на държавата. Само че изземването на доход от текущото потребление и инвестициите се отразява на общостопанското равнище като по-нисък потенциал за растеж, т.е. по-малко възможности за финансиране на каквато и да било – задължителна или доброволна – солидарност. С други думи, вноските в разходно-покривната пенсионна система, които отиват за safety net, вероятно са по-малко от доброволната солидарност, която би възникнала без НОИ.
Когато застъпниците на системата на НОИ изтъкват аргумента за солидарността, „която иначе не би възникнала“, те не отчитат и доста очевидни обществени факти. Вътрешносемейната солидарност, т.е. доброволно преразпределение, достига вероятно до 25-30% от дохода на работещите. Това е равно на търсения от правителството процент на вноски в НОИ на единица доход. Всеки нормален човек, пък бил той и член на правителството, би предпочел той или тя да преразпределят собствения си доход в името на солидарността със свои близки и роднини (или изобщо по свое усмотрение), вместо да ги даде на една безлична квази-правителствена структура за безконтролно разпореждане.
