Опитва ли се държавата да прикрие наличието на престъпност?

Преди няколко дни на свое заседание Министерски съвет одобри първоначален вариант на законопроект, с който държавата се задължава да изплаща финансови компенсации на онези граждани (или техните семейства и близки), които са станали жертва на умишлено престъпление. Предвижданите обезщетения варират от 250 до 5000 лв., а в случай на смърт наследниците могат да получат и до 10 000 лв. тогава, когато не се ползват никакви други компенсации като например плащания по застрахователна полица.

Без по-дълбоки разсъждения това изглежда логично и уместно, с което държавата, цели да подпомогне онези, които са претърпели някаква загуба не по своя вина. Без коментар по размера на предвижданите обезщетения, на пръв поглед, всичко това е израз единствено на добра воля и загриженост.

Дали обаче въвеждането на тези мерки е оправдано, какъв ще е техният ефект и дали това не е прикрито признание за невъзможност за по-бързо справяне с престъпността в България са съвсем различни въпроси.

Според доклад, изготвен от Национална служба „Полиция” , през 2005 г. са проверявани и разследвани 121 577 криминални престъпления, което е с около 7 % по-малко в сравнение с предходната година. Под външен натиск предимно от ЕС, както и поради наличие в някаква степен на вътрешна убеденост явно са постигнати определени резултати. Въпреки това, Министерски съвет очевидно е решил, че нивото на престъпността в България е все още високо, след като предприема мерки, целящи „смекчаване” на възприятието за нейните проявления и то предимно в битовите и измерения. Усилията обаче би трябвало да се насочат не към успокоение на пострадалите, а въобще към предотвратяване на подобни бъдещи събития.

Доколко оправдани са предвидените в законопроекта обезщетения?

На първо място трябва да се знае, че обезщетение и сега може да се получи при установено престъпление и подаден граждански иск.

Компенсации и обезщетения обикновено се заплащат от този, който е виновен на този, на когото е било навредено. Логично в случая е правителството да счита себе си за виновно по отношение на онези, които са претърпели някакви вреди, след като иска да им изплати компенсации. От друга страна, когато няма провинение, а се заплаща, то тогава става въпрос не за обезщетение, а за възнаграждение. Предполагаме, че точно този мотив едва ли е в основата на планираните мерки, следователно в по-малка или по-голяма степен МС признава своята вина.

Съществува обаче една много голяма разлика от типичното изплащане-получаване на компенсации: обезщетенията трябва да бъдат заплатени със средства на причинителя на вредата, а в този случай това е МС, след като сам се поставя в тази роля. Проблемът идва от там, че той не разполага със собствени средства, а ги получава от данъкоплатците, следователно последните плащат за всички негови инициативи, включително и тази. Т.е. всички, които плащат данъци неволно попадат в графата причинител на вреда и трябва да заплащат обезщетение на пострадалите поради наличието на престъпност, която им е причинила вреди и по принцип, за ограничаването на която е отговорно правителството.

Някои ефекти в случай, че проектозакона се приеме и от парламента

1. По предварителни данни предвидените за прилагането на закона средства са на стойност 3 млн. лв. – от тях трябва да се изплащат компенсациите, с част от тях ще трябва да се създаде и приведе в действие специален Национален съвет, който да взима решения по подадените молби за обезщетение, да се изплащат заплати на административния персонал и т.н. Като цяло ефектът едва ли ще надхвърли няколко десетки нови работни места в държавната администрация;

2. Мерките по никакъв начин не са насочени към ограничаване на престъпността, тъй като изобщо не таргетират нейните източници, а крайните ефекти; по-скоро това би имало дори негативно отражение чрез по-малките стимули на тези, които носят отговорността по линия на не толкова остри последващи реакции;

3. Много е вероятно дискусията рано или късно да се прехвърли от самата престъпност като негативно явление към размера на изплащаните обезщетение, както и кои престъпления да се обезщетяват и кои не и защо;

4. Възможно е обезщетенията да генерират престъпност, след като могат да бъдат източник на средства и да се превърнат в обект на планиране от роднини и членове на семейството, особено когато те са с много ниски доходи.

От информационната служба на Министерски съвет ни предоставиха информацията, че окончателният вариант на законопроекта за финансови компенсации и помощи за пострадалите при престъпления все още не е готов. Надяваме се, че аргументите, които предоставяме ще бъдат взети под внимание.
Което в крайна сметка би означавало такъв проектозакон да не се внася в парламента за обсъждане.

 

 


Свързани публикации.