Очаквани законодателни промени
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
В деловодството на Народното събрание постепенно се натрупват нови законопроекти, изготвени от правителството. Поради ограниченията на настоящето издание, тук посочваме само три проекта, които обаче илюстрират философията на правителството относно държавата, пазара и индивидуалната свобода:
Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и енергийната ефективност
Този проект от 21 страници за пореден път показва, че трудно се лови черна котка в тъмна стая, особено когато я няма. Основната част от измененията са насочени към „преуреждането на някои търговски взаимоотношения в сферата на топлоснабдяването и електроснабдяването, превърнали се в обществен проблем“ (според мотивите към проекта). Както писахме и преди (виж бр. 48), няма как да има пазарни отношения и стимул за обслужване на потребителите там, където държавата е предоставила изключителни монополни права. Всякакви усилия това да стане със закони, наредби и правилници са безсмислени. Правителството трябва да изпълни предизборната си програма, в която обеща либерализиране на пазара на енергия и премахване на модела „единствен купувач“.
Закон за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване
Изменението, което ще има най-голям ефект върху разходите на бизнеса и гражданството, е решението минималния и максималния осигурителен доход да се определят със закона за бюджет на НОИ като абсолютни суми. Досега границите растяха със всяко увеличение на минималната работна заплата. Нямаме гаранция обаче, че в бъдеще размерите на минималния и максималния осигурителен доход няма да растат по-бързо от МРЗ. Изобщо, целият проект (от 25 страници) илюстрира погрешната вяра, че може да се повиши ефективността в система, която е обречена на провал от самото си създаване (виж повече тук ). Опитите да се „реформират“ социалните фондове не могат да доведат до дългосрочен положителен ефект, ако не се премине към индивидуално-спестовен модел на социално осигуряване.
Преди дни Министерски съвет внесе в НС проекта на закон за държавната помощ. Както вече коментирахме, тези разпоредби се подготвят заради европейски изисквания при разходването на бюджетни средства, променящи конкурентните условия. С правилата европейските институции ще наложат на националните правителства да поддържат публичен списък на предоставените от тях държавните помощи, което се очаква да създаде по-прозрачни процедури при взимането на решения в стопанската политика. Идеята на закона е да се създадат условия, при които могат да се отпускат държавни помощи.
Включените в закона разпоредби целят да ограничат политическата протекция, която създава непазарни предимства пред конкурентите. Тези цели могат да се постигнат със засилен контрол при разходването на държавни средства за подпомагане на индустрии, чиито продукти се търгуват на европейския пазар, както и с регулиране на процедурите за взимане на решения, свързани с предоставянето на държавни помощи. Едва ли обаче може да очакваме, че подготвените норми могат да постигат резултати. В закона се залагат редица изключения. Така например за съвместими помощи със закона се приемат тези, които се отпускат, за да се насърчава икономическото развитие на избрани райони (поради висока безработица или ниски стандарти на живот), както и за да се подпомага икономическото развитие на определени стопански дейности или изпълнението на такива проекти. Ограниченията, включени в закона, касаят това дали се нарушават националните интереси, както и тези, които са определени в договори с други държави при установен режим на наблюдение на държавните помощи.
Всички държавни помощи могат да се включат в тези изключения, нали и затова се водят помощи. Освен това явно държавните помощи се разбират като такива, които могат да нарушат принципите на свободната конкуренция и такива, които не могат да го направят. Затова и Комисията за защита на конкуренцията в така подготвения закон ще се произнася дали не се нарушава конкуренцията чрез политически протекции. След като се използват политически предимства, за да се променят пазарни позиции, не може да не се нарушават конкурентните принципи. Дори когато това се прави, за да се гарантира икономическо развитие и стопански просперитет с държавна намеса.
