Обучението през целия живот – у нас и по света

Често се гледа колко бедна е България, измерено чрез БВП на глава от населението или като средна заплата, в сравнение със средното ниво на Европейския съюз (ЕС). Удобно обаче се пропуска колко страната изостава по производителност на труда, качество на публични услуги или по един рядко споменаван критерий – обучение през целия живот. Докато средното ниво на участие на населението на възраст 25-64 г. в учене през целия живот в ЕС е 9,1% от хората в тази възрастова група през 2010 г., същото е едва 1,2% за България, което се дължи на добрите показатели в Югозападен и Южен район. Целта на стратегията Европа 2020 е да се постигне 15% участие към 2020, което означава, че за постигане на средното ниво в ЕС, България трябва да увеличи участието в тези програми 12,5 пъти.

Въпреки че не може да се каже, че са правени много проучвания на системата за обучение през целия живот в България, заключенията на наличните такива[1] се припокриват.Основните проблеми са небезизвестните:

1. Липса на връзка между уменията на работната сила и нуждите на пазара на труда;

2. Липса на осигуряване на качество – неефективен образователен процес, обучаване на немотивирани хора;

3. Твърде много теоретично и недостатъчно практично обучение;

4. Липсва оценка на качеството на обучението;

5. Има твърде много структури, които участват в процеса на организация и планиране, като:

  • Министерски съвет;
  • Министерство на образованието, младежта и науката;
  • Министерство на труда и социалната политика;
  • Агенция по заетостта;
  • Национална агенция за профеционално образование и обучение
  • Местна власт
  • Национален съвет за тристранно сътрудничество

Редица съвети и комисии под шапката на Министерството на труда и социалната политика, като:

  • Национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила
  • Регионални бюра по труда
  • Националният съвет за насърчаване на заетостта

Проведено проучване сред бизнеса добавя и още няколко проблема, като:

  • Участие на немотивирани хора в програмите за обучение през целия живот и професионална квалификация;
  • Невъзможност обучението да се провежда при работодателя, вместо това се провежда в базата на обучаващата компания, където условията не винаги са близки до тези при работодателите;
  • Проблеми с финансирането на обучителните програми – бавни процедури, липса на авансови плащания и забавяне на плащанията след завършване на обучението.

Страните с най-високо участие на населението на възраст 25-64 г. в програми за обучение през целия живот са Дания и Швейцария – съответно 32,8% и 30,6%. Двете се различават значително както по структура на икономиката, така и по народопсихология, но използват сходни методи за повишаване ефективността на тези програми, което от своя страна осигурява и по-голяма гъвкавост и конкурентоспособност на икономиките им. С две думи намерили са работещ механизъм за разрешаването на гореспоменатите проблеми.

И в двете страни важна роля играят социалните партньори –синдикални, работодателски и търговски организации. Те участват активно в управлението, избирането на приоритети, развитието, организацията и повишаване качеството на програмите за обучение през целия живот и професионална квалификация. По този начин частният сектор пряко участва в процеса на образование и може ясно да каже от какво има нужда и от какво – не, което подобрява връзката между уменията на работната сила и нуждите на пазара на труда. По този начин лесно се адресират горепосочените проблеми 1 и 2.

Програмите за професионална квалификация са в голяма степен практически ориентирани, което се осъществява чрез наемането на обучаващите се на стажове и чиракуване, които в Швейцария обикновено продължават около 3 години. Това не е задължение на фирмите и проучвания показват, че около 1/3 от фирмите в страната предлагат такива програми, като вероятността за това нараства с големината на компанията. Компаниите имат няколко стимула, за да наемат хора по този начин:

  • Те участват както в създаването на образователния процес, така и в надзорa му – те са коректив на обучението и предоставят обратна връзка на доставчиците на обучението;
  • Могат да се възползват от стажуването/чиракуването като удобна възможност за подбор на бъдещи кадри;
  • Проучвания показват, че 2/3 от компаниите в страната, които участват в такива програми, регистрират нетен положителен ефект от наемането на стажанти/чираци – приходите под формата на продукция/услуга надвишават разходите под формата на заплата, време за обучение и др.

Разбира се, разликите в системите на обучение през целия живот и професионална квалификация между България, от една страна, и Дания и Швейцария от друга не свършват тук, нито пък промените могат да бъдат направени до края на мандата на това правителство. Все отнякъде обаче трябва да се започне, а това са две стъпки, които са изключително важни, а няма да струват допълнителни стредства на държавния бюджет.На фона на последните данни за участващи в програми за обучение през целия живот и професионална квалификация в България – 1,2% към 2010 и целта на управляващите – 5% през 2013 г.[2], очевидно се нуждаем от сериозни промени.

Ако ще се харчат пари на данъкоплатците (български или европейски), то изготвянето на програмите за обучение и професионална квалификация не може да става едностранно от Министерството на образованието, младежта и науката, а трябва да включва всички засегнати страни – включително представители на работниците, работодателите и предоставящите такова обучение. По този начин интересите на всички ще бъдат малко по-добре защитени и всички страни ще бъдат по-мотивирани да участват във всички етапи на образованието – от създаването на приоритетите и програмите, през подобряването и развитието на системата, до осигуряването на качествено и ефективно обучение.

 


[1] Christian Geiselmann and Theessen, Johann, 2007: “Adult Education and Education Policy in Bulgaria”, Institute for International Cooperation of the German Adult Education Association 

GHK, CERGE-EI and Radostina Bakardjieva, 2009: “Tailor-made training programmes in Bulgaria”, European Commission

European Association for the Education of Adults, 2011: “Country Report on Adult Education in Bulgaria

Ministry of Education, Youth and Science, Bulgaria, 2009/10: “Structures of Education, Vocational Training and Adult Education Systems in Europe”, European Commission

[2] http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/strategies/LLL_strategy_01-10-2008.pdf


Свързани публикации.