Обществените поръчки: привилегии и контрол
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Събитие: На заседание на икономическа комисия на Народното събрание в сряда и четвъртък, 27 и 28 март, бяха гласувани поправки в така обсъждания заради договора с „Краун Ейджънт“ Закон за обществените поръчки. Промените в действащите норми се изискват заради преговорите с Европейски съюз по глава „Свободно движение на стоки и услуги“, затова и се налага срочното им приемане. Няколко бяха спорните положения в процедурите за възлагане на обществени поръчки: а) дали трябва да се изключат от обсега на закона частни компании, които доставят далекосъобщителни услуги, т.е. мобилните оператори; б) дали трябва да се позволи на възложителите да избират български производители, ако тяхната цена е с 10% по-висока от тази на другите кандидати, т.е. протекция на местните компании пред чуждестранните; в) какви да бъдат надзорните органи при възлагане на обществени поръчки и дали да се приеме, че те трябва да бъдат независими от другите власти; и г) как да се избегне заобикаляне на различни разпоредби от закона, главно тези, които се отнасят до вида на процедурата.
Коментар: 1/ Предложението на Съюза на работодателите да се създаде привилегия за български фирми при участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, по-късно, както разбрахме, подкрепено от клуб Възраждане, не се прие. Водещ мотив за това бяха проблемите при асоциирането на България в Европейския съюз, които могат да се създадат, ако се приеме така предложената протекция на местните производители. Освен трите предложения на депутатите Ляков, Папаризов и Великов да не се приемат тези текстове, в комисия се направи още едно, от Никола Николов. Предложението предвижда да се запазят преференциите за български стоки и услуги, но само за тези, които са създадени или се предоставят в райони с нива на безработица повече от средната за страната. Така, според мотивите, ще се запазят привилегиите, като същевременно ще се последва европейската политика на подпомагане на райони с висока бедност (заради което и Европейската комисия не би трябвало да протестира срещу тези текстове). Комисията не подкрепи и идеята на Атанас Папаризов да се въведе принципа на национално третиране при възлагане на обществени поръчки до определени лимити. Това означава възможност до тези лимити местните фирми да ползват преференции, предвидени в специална наредба на МС. Вариантът на Папаризов предполага равнопоставено третиране на местни и чуждестранни кандидати при обществени поръчки, надхвърлящи определените лимити. По време на дебатите беше направено предложение да се уеднаквят предвижданите в българското законодателство лимити с тези на ЕС. Проблемът обаче е, че в ЕС тези лимити са 20 пъти по-високи за поръчките в сферата на строителството и 10 пъти във в останалите сфери, а предвид ограниченията на валутния борд България не може да си позволи изразходването на бюджетни средства в рамките на толкова високи прагове.
Още при обсъждането на предложенията коментирахме различни аргументи и възможни ефекти. Основният ни мотив да застанем „против“ тази идея бе, че всякакви привилегии при обществени поръчки противоречат на принципите, заради които те се организират, а именно създаване на конкуренция, при която да се разходват публични средства прозрачно и ефективно. Макар и да е разписано сред целите на закона, обществените поръчки не се възлагат, за да стимулират икономическото развитие или местна икономика. Те са, за да се следи как се разходват финансови средства, набрани чрез данъци. Защото при наличие на преференции се стимулират определена категория лица за сметка на ощетяването на всички данъкоплатци.
2/ След проведеното гласуване отпаднаха предложенията мобилните оператори да бъдат изключени от обхвата на Закона за обществените поръчки. Отново основно споровете се водеха заради европейски изисквания към страната ни при интеграция в общността. В момента мобилните оператори на страните-членки не откриват обществени поръчки, тъй като по силата на действащите норми: ако на пазара на съответните обществени услуги има конкуренция, то тогава компаниите не са задължени да възлагат обществени поръчки. Възможностите да се създаде подобна процедура, която да позволи ограничаване на закона само до разпоредители с публични средства, се обсъждаха. Сред предложенията бяха да се възложи на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да прави проучвания на пазара на различни обществени услуги и да се произнася дали конкуренция има. До приемане на подобна процедура не се стигна. Без съмнение, както сме коментирали вече, законът не трябва да се прилага за частни компании, които следват пазарните процеси и тенденции и не е нужно да има други дисциплиниращи ги механизми. Ако не се приеме „крайно“ решение, частни компании да не разходват през обществени поръчки финансовите си средства, обсъжданата процедура поне би дала възможност това да става за някои от обществените услуги. Възможните ефекти от приемане на подобна процедура обаче може да са съмнителни, тъй като дискрецията за това какво е „конкуренция“ на пазара остава в администрацията, в случай Комисията за защита на конкуренцията.
3/ Контролът върху обществените поръчки вече няма да се упражнява от Дирекция „Обществени поръчки“ към Министерски съвет, а от администрация към Министерство на държавната администрация, което предстои да бъде създадено с решение на кабинета. По думите на Димитър Калчев промените са препоръчани от английска работна група, за която трябва да се ограничи създаването на агенции в държавната администрация. Основните дебати в комисия се водеха по изискванията, които се поставят от Европейската комисия, надзорът над обществените поръчки да се прави от независима от централната власт агенция. Министерството на държавната администрация ще организира и координира осъществяването на държавната политика в областта на обществените поръчки, ще дава методически указания по прилагането на закона и ще разработва нормативни актове в областта на обществените поръчки, ще инициира извършването на проверки по изпълнението на закона, ще води Регистър на обществените поръчки и т.н.
4/ По предложение на председателя на икономическата комисия Валери Димитров изрично бяха уредени контролните правомощия на органите, контролиращи обществените поръчки. Тези органи са Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Те ще контролират възложителите на обществени поръчки.
