Образованието изравнява заетостта при жените и мъжете

Участието на жените на пазара на труда е по-ниско от това на мъжете. Данните от Преброяване’21 показват, че докато под 49% от жените на възраст над 15 г. са икономически активни, при мъжете този дял е над 57%. При коефициентите на заетост и безработица също отчитаме големи разлики –  при 51% заетост на мъжете, коефициентът за жените е едва 44%.

Сравнително по-слабото включване на жените в трудовия пазар е продиктувано от редица фактори, включително отколешни порядки и полагането на грижи за децата основно от майките, но в днешната ситуация могат да се проследят няколко по-важни зависимости.

В страната има големи райони, в които разликите между участието на мъжете и жените в работната сила са значителни (въпреки че делът на мъжете навсякъде е по-висок). Сравнително неактивни са жените в Североизточния район. В областите Добрич, Търговище и Шумен разликата в дела на работната сила между двата пола достига 11 процентни пункта. Същевременно в Югозападна България – по-специално областите Благоевград, Кюстендил и Перник, тя е почти двойно по-ниска. Между тези два големи района има и сериозни разлики в социално-икономическите и етнокултурни характеристики на населението. Повече жени се включват в трудовия пазар предимно в икономически развити райони, с голям дял на градското население, относително висока грамотност и сравнително нисък дял на малцинствените групи.

За цялата страна обаче е ясно видима връзката между образованието и участието на жените пазара на труда. Разликата между жените и мъжете намалява градивно с нарастване на степента на образование. При висшистите участието на жените сред населението на 15 и повече години в работната сила е с 3 процентни пункта по-ниско от това на мъжете, докато при населението с начално и по-ниско образование разликата се увеличава до цели 13 процентни пункта. Делът на заетите от работна сила жени с висше и средно образование е дори по-висок от този на мъжете, докато при хората с начално и по-ниско образование той е по-нисък с 8 процентни пункта. Същите са разликите между мъжете и жените според степента на образование и по отношение на безработицата. При висшистите делът е един е същ, а при най-ниската образователна степен делът на безработните жени е с 8 пр. п. по-висок.  

Историческата и цивилизационна перспектива доказва, че участието на жените на пазара на труда е пряко свързано и с тяхното образование, а разгледаните тук актуални  данни за България  дават точна представа за образованието като определящ фактор при включването на жените в икономиката.